— Професионално погледнато, нищо. В личен план обаче аз не обичам, когато все лошите побеждават. — Той въздъхна. — В тази връзка много ми е жал да те информирам, че Арнолд Блум е мъртъв от няколко седмици. Така че, ако си дошъл да го спасяваш, закъснял си.
— Докажи го — сопва му се Джъстин, докато Гита се извърна настрани и зарови лице в ръцете си.
— Аз съм стар и умирам и съм отвратен от всичко, при това ти казвам неща, заради които собствените ми работодатели биха ме разстреляли на разсъмване. Какви доказателства искаш повече? Блум е бил зашеметен, натоварен на пикапа и откаран в пустинята. Изтезавали са го два дни, за да им каже дали Теса е нямала втори комплект дискети като тези, които са намерили в джипа. Съжалявам, Гита. Блум отричал да има втори комплект, но кой да му вярва? Та ония го изтезавали на воля и накрая го убили, за да му затворят устата, а и за да си доставят удоволствие. И го оставили на хиените. Боя се, че това е истината.
— Милостиви, всемогъщи боже! — Това беше Гита, която шепнеше в дланите си.
— Така че можеш да забравиш за Блум, Джъстин, както можеш да забравиш и за Кени Къртис. Заради нито един от двамата не си струва да биеш път повече. — Той продължаваше неумолимо: — Чуй сега друго. Портър Колъридж се бори за твоята кауза в Лондон. И това не е просто строго секретно. Това се изгаря, преди да се прочете. — Джъстин бе изчезнал от полезрението на Гита. Тя се огледа в тъмнината и го зърна зад себе си. — Портър настоява убийството на Теса да се върне за доразследване от първоначалния полицейски екип, а Гридли да бъде обезглавен и главата му да бъде набита на кол до тази на Пелегрин. Той настоява отношенията между Къртис, КВХ и британското правителство да се разследват от междуведомствена комисия, като същевременно подкопава почвата под краката на Санди Удроу. Портър настоява препаратът да бъде оценен от независим екип от експерти, ако има останали такива някъде по света. Открил е нещо, което се нарича Комисия по професионална етика към Световната здравна организация и което според него може да помогне. Ако сега се върнеш в родината, все още имаш шанс да наклониш везните в своя полза. Та затова съм дошъл — завърши доволно той, пресуши чашата с кафето си и се изправи на крака. — Едно от нещата, които все още умеем, Джъстин, е да измъкваме хората си от разни държави. Така че, ако предпочиташ да те изнесем оттук в пощенска пратка, вместо да се промъкваш още веднъж през охраната на летище Кениата, да не говорим за копоите на Мой и кой знае на кого още, кажи на Гита да ни намигне.
— Много си любезен — каза Джъстин.
— Боях се, че точно това ще кажеш — отвърна Донъхю. — Лека нощ.
Гита лежеше на леглото си до отворената врата. Тя гледаше в тавана и не знаеше дали да се моли, или да плаче. Беше подозирала, че Блум е мъртъв, но не бе предполагала чак такъв ужасен край. Искаше й се да може да си възвърне простичкия живот в пансиона, вярата, че само божията воля извисява или принизява човека. Една стена я делеше от Джъстин, който седеше на бюрото й в другата стая и пишеше на ръка, защото повече се доверяваше на писалката, отколкото на лаптопа. Самолетът за Локи излиташе от летище Уилсън в седем, следователно той трябваше да излезе от дома й след час. Много й се искаше да сподели остатъка от пътуването му, но знаеше, че това не бе по силите на никого. Тя бе предложила да го откара до летището, но той предпочиташе да си вземе такси от хотел „Серена“.
— Гита? — Джъстин почука на вратата й. Тя му извика „влез“ и стана. — Моля те, изпрати това по пощата — каза той и й подаде дебел плик, адресиран до някаква жена в Милано. — Не ми е интимна приятелка, ако това има значение за теб. Леля е на адвоката ми — той се усмихна с една от редките си усмивки, — а това тук е писмо за Портър Колъридж, до поискване в клуба му. Не използвай дипломатическата поща, ако обичаш. Нито пък куриер, в никакъв случай. Обикновените кенийски пощи са достатъчно надеждни. Неизказано съм ти благодарен за помощта.
При тези думи тя не издържа, хвърли се към Джъстин, обви ръце около шията му и се вкопчи в него, сякаш той беше самият живот. Наложи му се да изчака няколко мига, преди да се освободи нежно от прегръдките й.
23.
Командирът на полета Маккензи и вторият пилот Едсърд седят в пилотската кабина, която е просто една издигната платформа в носовата част на стария бъфало, без врата или каквато и да било преграда между екипажа и товара. На около една стъпка зад платформата нечия грижовна ръка е занитила за металния под ниско викторианско кресло с ръждивокафява дамаска, каквото възрастният иконом в някой английски буржоазен дом би придърпал през зимните вечери, за да постопли уморените си кости край камината. Сега на креслото е седнал Джъстин, на главата си има пилотски слушалки, а върху корема му се кръстосват пластмасови ремъци, напомнящи юздичките, с които майки водят прохождащите си бебета в парка; по слушалките той съсредоточено слуша мъдрата лекция на Маккензи и Едсърд, но понякога ги сваля, за да чува въпросите на младата бяла зимбабвийка на име Джейми, която се е настанила между планина от кафеникави дървени каси, привързани с мрежи за пода. Още в началото на полета Джъстин се опита да й предложи стола си, но Маккензи го спря с едно нетърпящо възражения: „Ти си тук!“ В опашката на самолета клечат шест судански жени в разнообразни пози, издаващи стоицизъм или може би сковаващ ужас. Една от тях повръща в пластмасова кофа, грижливо оставена подръка за целта. Таванът на самолета е облицован с лъскаво сиви плоскости; от жицата под тях се поклащат червени скоби за отваряне на парашути, металните им връхчета потреперват от рева на двигателите. Корпусът на самолета пъшка и роптае като стар боен кон, изкаран от обора за поредната битка, която вече му идва твърде много. От климатична инсталация няма и помен, нито пък от парашути, въпреки скобите. На стената с лющеща се блажна боя е нарисуван червен кръст, който указва, че някъде там има аптечка. Под него, пристегнати със стоманено въже, са наредени в редица метални туби с надпис „Керосин“. Това е същото пътуване, извършено от Теса и Арнолд, и този е същият пилот, който ги е возил. Това е тяхното последно пътуване преди последния им път.