— Гледаш ли, приятел? — шепне Лорбиър. Неговите очи също са пълни със сълзи. Дали плаче по четири пъти дневно? Или само пред публика?
— Да, виждам — потвърждава Джъстин. „Както си го видяла и ти и също като мен веднага си се присъединила към неговата църква.“
— Виж какво, приятел. На нас тук ни трябват повече летища, така да пишеш. Повече летища и по-близо до селата. Те не могат да ходят дълго, трудно им е, пък е и опасно. По пътя бандити ги изнасилват или направо им режат гърлата. Отвличат им децата от селото, докато ги няма. А понякога, като стигнат до летището, разбират, че са сбъркали. Днес не било ред на тяхното село. Връщат се обратно, объркани, разочаровани. Много от тях си умират от объркването. И децата им също. Ще напишеш ли и това?
— Ще се опитам.
— От Локи казват, че повече летища ще изискват повече мониторинг. Аз им викам: добре, ще осигурим повече мониторинг. От Локи викат: а откъде пари? Аз им викам: похарчете ги най-напред, после ще ги намерим. Майната му!
Над пистата отново надвисва тишина, този път предизвикана от мрачни предчувствия. Дали в храсталаците не дебнат мародери, които чакат да задигнат божите дарове и да офейкат? Едрата десница на Лорбиър отново стиска Джъстин за ръката.
— Тук пушки няма, приятел — казва той, отгатнал незададения въпрос. — В селото имат калашници и картечни пистолети. Артър комисарят ги купува със своите пет процента и ги раздава на хората си. Но тук имаме само едно радио и една молитва.
Кризата е отминала. Първите носачи се приближават плахо към пистата и започват да подреждат чувалите на купчини. С моливи и бележници в ръка, Джейми и другите помощник-наблюдателки заемат позиции — по едно момиче до всяка купчина. Някои от чувалите са се пробили; жени с метлички ревниво събират разпиляното зърно. Лорбиър продължава да стиска ръката на Джъстин, докато го запознава с „културата на дажбения чувал“. След като изобретил пускането на хранителни дажби от самолет, казва с гърлен смях той, господ създал и дажбения чувал. Цели или скъсани, тези бели синтетични чували с инициалите на Световната програма за изхранване са не по-малко търсена стока в Южен Судан от самата храна, която се пренася в тях.
— Виждаш ли летищния ветропоказател? Виждаш ли мокасините на оня приятел там? Ами шала на жена му? Казвам ти, приятел, ако някога реша да се оженя, роклята на жена ми ще бъде ушита от дажбени чували!
От другата му страна Джейми избухва в гърлен смях, който бързо заразява момичетата около нея. Смехът още не е заглъхнал, когато откъм другата страна на пистата от три страни започват да прииждат в колони жени. Всички са много високи, ръст от метър и осемдесет изобщо не е изключение; сигурно са от суданското племе динка. Вървят с грациозната африканска походка, за която мечтае всяка начинаеща манекенка по модните подиуми. Повечето са с разголени гърди, други са облечени със строги басмени рокли, ревниво прикриващи деколтетата им. Очите им безстрастно са приковани в дажбените чували пред тях. Те разговарят тихо и доверително помежду си. Всяка колона жени се движи към точно определена цел. Всяка помощник-наблюдателка познава клиентите си. Джъстин поглежда крадешком Лорбиър, докато жените си казват подред имената, после всяка хваща по един чувал, подхвърля го нагоре и внимателно го закрепва на главата си. И вижда как очите на Лорбиър се изпълват с трагично неверие, сякаш той е виновникът за тяхната злочеста участ, а не за тяхното спасение.
— Нещо не е наред ли? — пита Джъстин.
— Жените, приятел, те са единствената надежда на Африка — отвръща шепнешком Лорбиър, без да откъсва поглед от тях. Дали не вижда Уанза? И всички останали Уанзи? Малките му воднисти очички надничат гузно изпод тъмната сянка на широкополата шапка. — Запиши си го това, приятел. Ние даваме храна само на жените. На мъжете им нямаме вяра за пет пари. Тези идиоти отиват право на пазара и продават всичко. Или карат жените си да варят ракия от зърното. С парите си купуват цигари, оръжие, момичета. Мъжете са едни тъпи безделници. Докато жените въртят къщата, мъжете ходят да се трепят помежду си. Цяла Африка е една огромна битка между половете, приятел. Само жените служат на бога по тия места. Запиши си го това.