25.
От майсторски дирижираните клюки по коридорите на Уайтхол и Уестминстър, от повтаряните до втръсване заучени реплики и монтирани кадри по телевизията, от безплодните мозъци на журналистите, чиято любознателност и изследователски нюх не стигат по-далеч от срока за предаване на материала или от следващия безплатен обяд, може да се оформи една приблизителна картина на събитията, съставляващи този кратък миг от човешката история.
Официалното повишение на мистър Александър Удроу en poste — противно на установената практика — до длъжността върховен комисар на Британската мисия в Найроби предизвика вълна на тихо удовлетворение сред бялата общност в кенийската столица и бе посрещнато с възторг от африканската преса. „Тихият стълб на разбирателството“ — гласеше подзаглавието на трета страница в „Найроби Стандарт“, а Глория бе описана като „свеж повей, който ще издуха последните паяжини на британския колониализъм“.
За внезапното изчезване на Портър Колъридж в катакомбите на официален Уайтхол се говореше малко, но се намекваше много. Предшественикът на Удроу бил „загубил всякакъв досег със съвременна Кения“, като „антагонизирал и най-усърдните министри в кабинета с постоянните си проповеди против корупцията“. Появи се дори предположение, което — напълно уместно — никой не си даде труд да потвърди или отрече, че самият той бил станал жертва на порока, който толкова яростно бе громил.
Слуховете, че Колъридж бил „изправен пред дисциплинарна комисия в Уайтхол“ и приканен да обясни „някои смущаващи обстоятелства, възникнали по време на неговия мандат“, бяха отхвърлени като спекулация, но не и опровергани от говорителя на Британската мисия — същия, който ги бе пуснал. „Портър беше завършен интелектуалец и човек с принципи. Би било несправедливо да отричаме многобройните му достойнства“ — заяви Милдрен пред група доверени журналисти в неофициалния некролог на своя още жив бивш шеф, а те с готовност прочетоха останалото между редовете.
„Сър Бърнард Пелегрин, повелителят на Африка във Форин Офис — научи още незаинтересованата публика, — е поискал да излезе преждевременно в пенсия, за да поеме новия си пост във висшето ръководство на мултинационалния фармацевтичен гигант «Карел, Вита и Хъдсън» със седалища в Базел, Ванкувър и Сиатъл, а отскоро и в Лондон, където сър Бърнард, благодарение на своите «доказани неведнъж умения за работа с хората», щял да допринесе най-много за по-нататъшното издигане на фирмата. Пищният банкет в чест на изпращането на Пелегрин от Форин Офис бе уважен от цяла плеяда посланици на африкански държави, акредитирани към двора на Сейнт Джеймс, и техните съпруги. В своята остроумна реч посланикът на Южна Африка посочи, че сър Бърнард и лейди Пелегрин може да не са спечелили турнира в Уимбълдън, но със сигурност са спечелили сърцата на много африканци.
Врагове и приятели посрещнаха с удивление зрелищното възкресение на този «съвременен Худини на лондонското Сити», сър Кенет Къртис. Само едно малцинство от Касандри продължи да пророкува, че завръщането на Кени е просто оптическа илюзия и че раздробяването на фирмата «Трите пчели» е жесток удар под пояса, от който той никога няма да се съвземе. Тези кресливи гласове бяха безсилни да предотвратят издигането на великия популист до пожизнено място в Камарата на лордовете, където по негово настояване му бе присъдена титлата лорд на Найроби и Спенимур, по името на неговото скромно родно село. Дори най-яростните критици на лорд Къртис от Флийт Стрийт бяха принудени да признаят, че хермелиновата наметка много отива на стария дявол.
Рубриката «Лондонски дневник» в «Ивнинг Стандарт» описа в забавни подробности отдавна очакваното излизане в пенсия на неподкупния борец с престъпността, помощник-комисаря Франк Гридли от Скотланд Ярд, «известен в лондонския подземен свят с галеното име Франкенщайн». В действителност размерът на пенсията му бе последното нещо, което го вълнуваше. Една от водещите охранителни фирми на Лондон го очакваше да се завърне със съпругата си от заслужен двуседмичен отдих в Майорка, за да го грабне още от летището.
За сметка на това отстраняването на двамата следователи Роб и Лесли от полицейска служба не бе споменато в нито едно печатно издание, макар запознати със случая да отбелязваха, че едно от последните действия на Гридли като служител на Скотланд Ярд било да настоява за подрязване на крилата на тази «нова порода безогледни кариеристи», които петнят доброто име на полицията.
Гита Пиърсън — друга безогледна кариеристка — отново се провали в усилията си да бъде приета на държавна служба в британската дипломация. Макар нейният бал от положените изпити да беше между добър и отличен, някои поверителни сведения от Британската мисия в Найроби даваха основание за безпокойство. С мотивировката, че тя «твърде лесно се поддава на емоции», от отдел «Кадри» я посъветваха да изчака още две години, преди отново да подаде молба за приемен изпит. Подчертано бе, че смесеният й етнически произход в никакъв случай няма отношение към отказа.