От друга страна, около злощастния край на Джъстин Куейл нямаше никакви въпросителни. С помрачено от скръб съзнание той бе посегнал на живота си на същото място, където неговата възлюбена съпруга Теса бе загубила своя само преди няколко седмици. Трагичното помрачение на разсъдъка му бе станало публична тайна между онези, които се чувстваха отговорни за неговото благополучие. Работодателите на Джъстин в Лондон бяха готови на всякакви крайни мерки, освен може би да го поставят под домашен арест, само и само да го спасят от него самия. Новината, че неговият доверен приятел Арнолд Блум се бе оказал действителният убиец на жена му, окончателно го бе довършила. Следите от системни охлузвания и кръвонасядане по корема и хълбоците му бяха зловещо доказателство за подозренията на малка група негови приближени, че в последните дни от живота си в пристъп на пълно умопомрачение Джъстин се бе самобичувал заради своята непредпазливост. Как бе успял да се сдобие с фаталното оръжие — револвер .38 калибър в отлично състояние с пет неизстреляни куршума с кух връх в барабана, — си остана загадка, която едва ли някога щеше да бъде разрешена. Един богат и отчаян мъж, решен на всяка цена да се самоунищожи, винаги ще намери начин да го стори. Той бе намерил последен покой в гробището Лангата в Найроби и там, както отбеляза с одобрение пресата, отново се бе събрал със семейството си.
Правителството на Великобритания е вечно, макар толкова различни политици да гастролират в него като някакви кабаретни танцьорки. Сега това правителство за пореден път бе изпълнило с чест дълга си, освен може би в една дребна, но дразнеща подробност: имаше основания да се вярва, че през последните седмици от живота си Джъстин Куейл бе съставял някаква «черна книга», в която уж се доказвало, че Теса и Блум били убити, понеже знаели твърде много за злодеянията на една от най-престижните фармацевтични компании в света, която засега оставала неназована. Някакъв малко известен адвокат от италиански произход — при това роднина на починалата — бе проявил инициатива и с парите на своите покойни клиенти бе наел услугите на един професионален размирник, прикриващ се зад маската на специалист по връзки с обществеността. Същият нещастен адвокат се бе съюзил с една лондонска кантора, чиито юристи бяха поне толкова известни с безочливата си агресивност, колкото и с астрономическите си хонорари. От името на потърпевшата компания техните правни съветници от почтената адвокатска кантора «Оуки, Оуки и Фармлоу» оспориха правомерността на използването на средства на починало лице за водене на персонални вендети, но без успех. Те трябваше да се задоволят със заплахата да съдят всяко печатно издание, дръзнало да разгласи случая.
Въпреки това някои медии поместиха откъслечна информация, която стана повод за всевъзможни слухове и тълкувания. Помолен за коментар, Скотланд Ярд обяви публикувания материал за «напълно неоснователен и достоен за съжаление», макар да отказа да сезира Кралската прокуратура по случая. Но адвокатите на починалата двойка, които явно нямаха намерение да се откажат, отнесоха въпроса към Парламента. Един депутат от Шотландия, също юрист, взе повод от това да внесе запитване до министъра на външните работи по проблемите на здравеопазването на целия африкански континент. Министърът се опита да отблъсне атаката с привичната му елегантност, но едно допълнително устно питане от същия източник в пленарната зала го притисна към стената.
Въпрос: Разполага ли министърът на външните работи с информация за писмени сигнали, подадени до неговото ведомство в течение на последните дванайсет месеца от покойната, трагично убита мисис Теса Куейл?
Отговор: Настоявам да получа въпроса в писмен вид.
Въпрос: Значи ли това «не»?
Отговор: Не разполагам с никакви сведения за подобни сигнали, подадени от въпросната особа през целия й живот.
Въпрос: Може би тогава ви е писала след смъртта си?
Смях в залата.
В последвалия обмен на писмени и устни реплики министърът на външните работи първоначално отрече да има каквато и да било информация по преписката, после възрази, че предвид предстоящи съдебни действия материалите са sub judice, т.е. не могат да се разгласяват без разрешение на съда. След «по-нататъшни задълбочени и скъпо струващи на данъкоплатеца проверки» той накрая призна, че е «открил» въпросните документи, но веднага заяви, че те са получили всичкото необходимо внимание с оглед на «разстроеното психическо състояние на подателя». Донякъде непредпазливо той добави, че документите са засекретени.