— Къде е Теса в момента?
На Джъстин въпросът не му се хареса особено. Може би едва сега си даде сметка, че любезностите на Удроу преследват някаква цел. Или пък, помисли си Удроу, не му беше приятно да го поставят на тясно с въпроси за Теса, на които нямаше точен отговор.
— Може да се предположи, че се връща насам. Защо?
— С Арнолд ли?
— Е, да, най-вероятно. Във всеки случай не вярвам да я зареже там и да си тръгне сам.
— Чувал ли си се с нея?
— От Локи? Как да се чуя, там нямат телефони.
— Рекох си, че може да е използвала радиовръзката на някоя от хуманитарните агенции. Всички го правят, не е ли така?
— Теса не е всички — тросна се Джъстин; на челото му се появи бръчка. — Тя е жена с принципи. Например да не се пилеят напразно парите на дарителите. Ама какво има, Санди?
Намръщен, Джъстин се оттласна от бюрото и се изправи в средата на стаята с ръце зад гърба. Докато наблюдаваше старателно заученото мъжествено изражение на лицето му, с посивяла черна коса, която блестеше на слънцето, струящо от прозореца, Удроу си спомни за косата на Теса — абсолютно същия цвят, но без бели нишки, без сдържаността на средната възраст. Спомни си кога и как за пръв път ги бе видял заедно — Теса и Джъстин, новоназначената новобрачна двойка, почетни гости на приема на върховния комисар, организиран в тяхна чест. И как, докато пристъпваше към тях, за да ги поздрави с „добре дошли“ в Найроби, за миг си бе представил, че са не мъж и жена, а баща и дъщеря, а той — Удроу — е кандидат за ръката й.
— И откога значи не сте се чували? — запита той.
— От вторник, когато ги откарах на летището. Но какво има, Санди? Докато Арнолд е с нея, няма страшно. Тя прави каквото той й каже.
— Смяташ ли, че може да са отскочили до езерото Туркана? Имам предвид Теса и Блум… така де, Арнолд.
— Ако са имали удобен транспорт и им се е ходело, защо не? Теса обожава диви места, освен това много уважава Ричард Лийки като археолог и като добър бял африканец. Лийки има клиника по ония места, така че може Арнолд да е имал някаква работа при него и просто да е взел Теса със себе си. Санди, какво има?
Нанасяйки смъртоносния удар, Удроу нямаше друг избор, освен да проследи по лицето на другия ефекта от думите си. Той видя как от него изчезват последните остатъци от отминалата младост, как красивото мъжествено лице, подобно на някакво морско животно, се затваря в себе си и се вкаменява като корал.
— Получихме сведения, че на източния бряг на езерото Туркана са открити бяла жена и шофьор африканец. Мъртви — поде издалеко Удроу, като умишлено се въздържа да каже „убити“. — Колата и шофьорът били наети от хотел „Оазис“. Собственикът на хотела твърди, че е разпознал трупа на жената и това била Теса. Разправя, че тя и Блум прекарали нощта в „Оазис“, преди да потеглят на сутринта за разкопките на Лийки. От Блум няма и следа. Открили са колието й, което носеше винаги.
Това пък откъде го знам? Защо, по дяволите, тъкмо сега трябваше да обявявам, че съм в течение какво носи Теса по всяко време?
Удроу продължаваше да наблюдава Джъстин. Страхливецът и офицерският син в него се бореха — докато страхливецът искаше да отмести поглед встрани, за офицерския син това би било все едно да си осъдил някого на смърт, а да не се явиш на екзекуцията. Той видя как очите на Джъстин се разшириха в болезнено недоверие, като да бе ударен в гръб от близък приятел, и после се свиха, сякаш от удара на приятеля си бе изпаднал в безсъзнание. Красиво изрязаните устни се разтвориха в спазъм на физическа болка, после се свиха в тясна линия, побелели от усилието.
— Благодаря ти, че лично ми го съобщи, Санди. Едва ли е било приятно. Портър знае ли? — Портър беше необичайното за посланик собствено име на върховния комисар.
— Милдрен се опитва да го открие. Намерили са туристическа обувка „Мефисто“, трийсет и девети номер. Говори ли ти нещо?
Джъстин трудно координираше реакциите си. Първо трябваше да изслуша докрай звука на думите, за да схване значението им. После се помъчи да построи бързо отговора си, от което изреченията му звучаха неестествено, сякаш друг говореше на негово място.
— Да, при последната отпуска си купи три чифта. От един магазин до Пикадили. Никога не я бях виждал да харчи с такава стръв. По принцип не е прахосница. Не че някога е била притеснена за пари. Парите не значат нищо за нея. Тъкмо затова пазарува от най-обикновени магазини.
— И синьо сафари.
— Тя го ненавиждаше това сафари! — извика Джъстин, внезапно възвърнал способността си да говори плавно. — Беше ми казала, ако някога я хвана да носи тая противна дреха в защитен цвят с джобове отстрани на бедрата, да я изгоря или да я дам на Мустафа.