Но писмото на професора направи силно впечатление на обществото. Започнаха разгорещени спорове. Правителството разбра, че е направило грешка, като е дало разрешение на акционерното дружество да търгува с „хляба“. Появата на „вечния хляб“ на пазара вече предизвика бързи промени в цените. Целият търговски и промишлен свят беше хвърлен в тревога. „Вечният хляб“ бе твърде силно средство за въздействие върху икономиката не само на страната, но и в цял свят. Това средство не биваше да се оставя в ръцете на частни лица.
И правителствените вестници доказваха необходимостта „хлябът“ да стане монопол на държавата.
Но работническите вестници не бяха съгласни. Като се позоваваха на волята на изобретателя, те настояваха „хлябът“ да бъде обявен за общо достояние и да се раздава безплатно.
Докато се водеха тези горещи спорове, в рибарското село се занизаха ред събития.
В една ранна пролетна сутрин рибарите бяха смаяни от необикновено зрелище. Из селото тичаше професор Бройер без шапка, с разрошени коси и размахвайки ръце, се запъти към новата къща на стария Ханс. Ханс току-що беше станал и се наслаждаваше на ароматно кафе със сметана в компанията на икономката си. Когато видя професора, той по стар навик почтително стана, посочи удобното кресло до себе си и каза:
— Моля, господин професоре, седнете. Искате ли кафе?
Професорът се отпусна, капнал от умора, на креслото. Той така се беше изтощил от тичането, че не можеше дума да продума и само отрицателно завъртя глава. Като си поотдъхна, Бройер попита:
— Ханс, имате ли още от „тестото“, което ви подарих?
Ханс се сепна.
— Не, господин професоре. Виновен съм. Човещина. Всички продаваха и аз продавах. А последното го загубих на рулетката.
Професорът строго погледна Ханс в очите. Старецът не издържа погледа му и отмести очи.
— Наистина ли, Ханс?
— Наистина.
Професорът стана.
— Не ви вярвам, Ханс, вече много пъти ме лъгахте. Не удържахте на думата си.
— Виновен съм, господин професоре.
Бройер нервно махна с ръка.
— Сега не ми е до извинения. Знаете ли какво сте направил, Ханс? С непослушанието си нанесохте голяма вреда и ще навредите още повече. Слушайте ме внимателно. Сега направих опити с „хляба“. И се убедих, че не бива да се яде. Кученцето, на което дадох „хляб“ една седмица преди вас, умря в страшни мъки. И ако вие не ми върнете веднага „тестото“, до последната трохичка, чака ви ужасна смърт. Ще почернеете, ще се гърчите и ще почне да ви излиза пяна от устата като на бесен. И ще умрете.
Ханс пребледня и седна в края на креслото. Смърт! Той вече беше престанал да мисли за нея, откакто се наслаждаваше на сит и спокоен живот. Да умре сега! Да не пие кафе със сметана, да остави меките кресла и пухените завивки! Не, това е ужасно!
Той погледна професора и изведнъж хитро пламъче светна в очите му.
— Ами вие, господин професоре! Нали казвахте, че също сте яли „тесто“. И вие ли ще умрете?
Бройер се смути, но веднага се овладя.
— Да, може би и аз ще умра. Но съм взел противоотрова.
— Тогава, разбира се, няма да откажете и на мене?
— Не, ще ви откажа — отряза го сърдито Бройер. — Нека извърша престъпление, но няма да ви дам противоотрова. Сам ще се накажете за престъпената дума. Ако искате да живеете, незабавно ми дайте „тестото“.
Ханс се развесели.
— Щом е така, няма какво да се прави. На никого не му се умира. Ей сега ще го донеса, господин професоре.
Той отиде в другата стая, притвори вратата, дълго се бави вътре и най-после излезе. После с тежка въздишка даде „тестото“ на професора.
Бройер надзърна в малкото котле.
— Това ли е всичко?
— Няма пак да ви лъжа, господин…
— Добре. Ако ме лъжете, ще бъде по-лошо за вас.
— Ами противоотровата, господин професоре?
— Ще ви донеса. Не се тревожете.
Когато Бройер излезе. Ханс се заля в доволен старчески смях и като се обърна към икономката си, рече:
— Все пак си оставих малко късче. Съвсем мъничко. Струва ми се, че професорът също хитрува. „Тестото“ не е отровно, а му трябва за нещо друго.
Пред къщата на Ханс вече се беше събрала тълпа рибари, които очакваха да чуят нещо ново. Но скоро научиха новината от самия професор. Той им повтори същото, което бе казал на Ханс. Уверяваше ги, че ще умрат след седмица, ако не вземат противоотрова. А нея им обещаваше в замяна на „тестото“. Рибарите го слушаха: някои учудени, други уплашени. Но всички уверяваха, че не им е останало и трохичка тесто. Били го разпродали или пък изгубили на комар.