И разярената тълпа хукна по хълма към имението на професора.
Напразно Йохан, Роберт и Оскар се опитваха да възпрат тълпата от безумието. Гневът е сляп.
ОБСАДАТА
Професор Бройер преживяваше тежки дни. Той знаеше какво става в селото. Беше направил всичко възможно да предотврати нещастието, но все пак се чувствуваше косвено виновен за станалото.
— Какъв ужас! Какъв ужас! — повтаряше си той, като крачеше напред-назад из кабинета си. — Каква нещастна съдба! Четирийсет години от живота си дадох, за да направя хората щастливи, а им докарах толкова нещастия…
Тласкан от отчаянието, професорът продължаваше трескаво да работи: търсеше средство, което би могло бързо да унищожи „тестото“ или поне да забави растежа му. Той прекара цели нощи, без да прекъсва работата в своята лаборатория. Но му беше необходимо да направи безброй опити, преди да постигне каквито и да било практически резултати. За това трябваше време. А професорът работеше в постоянно напрежение сред заобикалящите го ужаси. Заплашваше го нервно разстройство. Бройер очакваше, че рано или късно разярената тълпа ще нападне къщата му и беше готов да я посрещне. Не милееше за живота си, но му се струваше, че само той може да спаси човечеството, преди то да загине от „тестото“. И реши да брани живота си на всяка цена.
Когато изплашеният слуга се втурна в кабинета му и с пресеклив глас каза: „Тълпа рибари тичат към къщи“, професор Бройер тъжно попита:
— Вече?
Една минута той седя дълбоко замислен, като осъден, на когото са казали: „Дойдоха за вас. Отивате на бесилото!“ Но скоро се овладя, изправи се и спокойно нареди:
— Затворете вратите, Карл. Сложете капаците на прозорците на първия етаж.
Бройер и Карл бързо се заловиха за работа. Входната врата беше тежка, от дебел дъб, обкована с желязо. Такава врата щеше да издържи на натиска. Доста тесните прозорци на първия етаж се затваряха с капаци с железни болтове. Всичко отдавна беше обмислено. Карл успя дори да затвори градинската порта, въпреки че тя беше толкова яка, колкото входната врата.
— Все пак ще ги задържим известно време — рече слугата.
Къщичката на професора беше готова за обсада. Крясъците на тълпата вече ясно се чуваха зад високия зид.
— Смърт на мъчителя! — крещеше разярената тълпа и портата закънтя под тежките удари на рибарските канджи. Кучетата, пуснати от синджирите, отчаяно лаеха. Тълпата се бунтуваше, портата пращеше и накрая поддаде. Въоръжените с канджи и харпуни рибари нахлуха в градината, убиха кучетата и обсадиха къщата.
— Отвори вратата! — викаха те. — Все едно няма да излезеш жив оттука.
Професорът надникна от тесния прозорец на втория етаж. Въпреки целия ужас на положението, той неволно се усмихна, като видя обсаждащата тълпа: едва ли имаше в света друга армия от толкова дебели и тромави хора! Грижите и трудът през последните дни им се бяха отразили, но все още всички бяха страшно дебели и човек можеше да си помисли, че това са събрали се на конкурс шишковци. Те се задъхваха, бързо се уморяваха. Това ги правеше по-малко опасни противници.
— Ще изляза, но първо ме изслушайте — каза професорът, който се опитваше да ги убеди с думи. — Аз ви предупредих… — започна той.
Но не му дадоха да говори.
— Убиец! Мъчител! Смърт! Смърт!
— Ще ви кажа как да унищожите „тестото“! — опита се той да надвика тълпата.
Тези, които стояха наблизо, чуха думите му и млъкнаха, но отзад продължаваха да крещят.
— Докато не намеря средство, което бързо да ви избави от „тестото“, стривайте го между камъни, бийте го в чутури или го изгаряйте. И най-важното, не ми пречете да работя. Вече веднъж не ме послушахте…
Но думите на Бройер бяха заглушени от рева на тълпата. Рибарите заблъскаха с канджите като със стенобойни машини. Ала вратата и капаците на прозорците не поддаваха…
Обсадата продължи. Уморените се сменяха от други и упорито дънеха вратата. Привечер дъските вече доста бяха пострадали. На няколко места острите канджи бяха направили дупки. Но и армията от шишковци ужасно се умори. Рибарите насядаха около къщата и започнаха да обсъждат план за действие. На мнозина работата с канджите се струваше уморителна и дълга. Трябваше да измислят по-бързи начини, за да превземат обсадената крепост.
Безредните крясъци постепенно затихнаха. Неорганизираната тълпа постепенно се превръщаше в организирана „армия“, със свой щаб и свои военачалници.
„Това е лошо“ — помисли си Бройер.