— Я го виж как маха с ръце, това е Фриц, познавам го — каза Карл, като посочи един рибар.
Фриц обясняваше нещо на рибарите. Те го слушаха внимателно, после пак се развикаха и тръгнаха нанякъде, като оставиха няколко души пред къщата.
„Нима ги убеди да не правят глупости? — помисли Бройер. — Но тогава защо оставиха тези часовои?“
Минаха около два часа. Тогава Бройер видя, че селяните се връщат, и веднага разбра плана им. Те носеха на рамо по сноп вършини.
— Какво е това? Искат да ни изгорят живи ли? — попита уплашен Карл.
— Ще се помъчим да останем живи — отговори Бройер, който наблюдаваше как рибарите трупат вършините при вратата и стените на къщата.
— Я да пуснем нашата „артилерия“ — рече професорът.
Карл донесе няколко пачки с ракети. И преди още рибарите да запалят кладите, Бройер и слугата му пуснаха десетки ракети сред обсаждащите. Тези ракети бяха особени. Те силно съскаха, трещяха, изригваха струи огън, хвърчаха на всички страни и оставяха след себе си задушлива смрад. Въпреки ужасния си ефект, ракетите бяха съвсем безвредни. Но те предизвикаха истинска паника сред врага. Рибарите хукнаха да бягат, като закриваха уста с ръце и кихаха. Бяха сигурни, че са ги отровили със задушлив газ.
Минаваше полунощ. Нащърбената луна се показа сред разпокъсаните, подгонени от вятъра облаци. Рибарите, убедили се, че са здрави и читави, се върнаха пред къщата тъкмо когато професорът се канеше да бяга, възползувайки се от отстъплението на врага.
На разсеяната лунна светлина Бройер видя как рибарите, превързали носа и устата си с кърпи, приближават към къщата. Нападателите държаха в ръце запалени фенери. Въпреки дебелината и тромавостта си този път те действаха бързо и решително. „Организацията на армията“ беше свършила своята работа. Преди Бройер да пусне нов залп ракети, запалиха кладите, отдръпнаха се настрана и седнаха.
— Лошо — каза Бройер, като гледаше как огнените езици обхващат сухите клони на смолистите дървета. Той потри чело и се замисли. — Друго средство няма, освен да прибегнем към газова атака… Газът е безвреден и никой няма да загине. Но врагът ще поспи поне три часа.
Бройер бързо отиде в лабораторията и изнесе оттам две бутилки. Отвинти капачката на едната бутилка и оттам излезе струя почти безцветен газ. Когато пуснаха първата бутилка, Бройер и слугата му си сложиха противогазови маски и след нея отвориха още три. Газът действуваше бързо и ефикасно. Щом газовата вълна стигна до рибарите, те започнаха да падат.
— Можем да тръгваме — каза Бройер.
Те излязоха, затвориха вратата, бързо разхвърляха горящите клади и угасиха огъня. Появилият се вятър разсея газа.
— Толкова по-добре, след час-два всички ще бъдат на крак. През това време ние ще сме вече далеч.
Бройер отвори гаража, изкара малката двуместна кола и двамата с Карл се качиха в нея. Излязоха през вратата и бързо потеглиха към най-близкия град.
ПРЕСТЪПНИКЪТ
На сутринта рибарите се събудиха и с недоумение се заоглеждаха един друг. Какво беше станало с тях? Около къщата се въргаляха разпръснати клони и съчки. Вътре цареше тишина.
Те разбиха вратата и влязоха. В къщата нямаше никой.
— Отишъл си е! Избягал! Надхитри ни!
Мъжете се върнаха разочаровани в селото и чак тогава си спомниха за съвета на Бройер как да унищожат „тестото“. Донесоха голям котел, накладоха огън под него и започнаха да хвърлят вътре „тесто“. От котела се вдигна смрад, „тестото“ бързо се топеше и оставяше малко утайка на дъното. Ония, които нямаха котли, стриваха „тестото“ между камъни или го биеха в чутури. Работата вървеше доста спорно, но „тестото“ беше прекалено много и рибарите трябваше да се трудят цял ден, за да се справят с непрекъснато растящата грамада.
Докато те бяха заети с тази тежка работа, професорът и слугата му Карл пътуваха към града. Когато минаха покрай едно селце, срещнаха стар рибар, който позна професор Бройер.
— Ето го, иде мъчителят! — посочи рибарят на селяните минаващия Бройер.
Чуха се заплашителни викове. Карл включи на първа скорост.
Но един селянин запрати по автомобила оборска вила. Тя се удари в колелото и проби външната гума. Бегълците някак успяха да се измъкнат от селото, слязоха от автомобила и започнаха да слагат нова гума на колелото. Но селяните ги видяха и се втурнаха с крясъци към тях. Бройер и Карл оставиха автомобила и побързаха да се скрият в близката гора. Те не се решаваха да излязат на пътя, прекараха в своето убежище целия ден и чак през нощта тръгнаха на път.
„Клетник. Всеки минувач може да ме убие като престъпник, обявен извън закона…“ — мислеше огорчен Бройер.