— За съжаление, скъпи професоре, това е невъзможно. Вестникът вече пусна бележка. Можехме ли да допуснем другите вестници да ни вземат такава сензационна новина!
— Все търсите сензации — каза огорчен Бройер. — Напишете тогава друга бележка, че при проверката на място слуховете са се оказали лъжливи.
— Вече е късно. Тук ще нахлуят други кореспонденти, впрочем ще поговоря с главния редактор и ще направя всичко, което е възможно. Но услуга за услуга. Ще ви помоля да ми дадете макар и кратки сведения за вашето изобретение. Не да ги публикуваме веднага, а в случай, че не ни се удаде да потулим работата. За да се появят първо в нашия вестник поне някои подробности за това изобретение.
От вълнение Бройер взе да се разхожда из стаята. За да спечели на своя страна кореспондента, той реши да удовлетвори молбата му. И без да иска, започна да говори въодушевено като пред аудитория, а кореспондентът отвори бележника си и взе да стенографира речта на професора.
— Както сигурно знаете, мисълта за създаването на „изкуствен хляб“, приготвен в лаборатория, отдавна занимава учените. Но всички те са вървели по грешен път, като се опитвали да решат въпроса изключително с помощта на химията.
Химията е велика наука и велика сила, но всяка наука има граници. Ако, да речем, на химиците дори би се удало да получат белтък по химически път, а рано или късно това естествено ще стане, то проблемът с храненето няма да бъде разрешен. Първият въпрос е практически. Учените са успели да получат злато по химически път, да осъществят мечтата на древните алхимици за превръщането на неблагородните метали в благородни. Но стойността на добития по лабораторен път грам злато превишава много пазарната стойност на грам обикновено злато. В научно отношение това е велико откритие, но без практически ефект. Второ — за нашето хранене са потребни не само белтъци, но и въглехидрати и мазнини. При съвременното състояние на нашите знания, проблемата да се създаде химически всичко необходимо за храненето на организма, е разрешима, но крайно трудна. И аз реших да си помогна с биологията. Живите организми са също лаборатория, където стават най-изумителни химически процеси, но лаборатория без участието на човешки ръце. И аз вече от няколко десетилетия работя над култура от едноклетъчни организми, като се опитвах да получа такава „порода“, която да съдържа всички елементи, необходими за храненето. Изпълних успешно тази задача точно преди двайсет години.
— Двайсет години! И сте мълчали досега? — възкликна смаян кореспондентът.
— Да, мълчах, защото с това задачата ми бе решена само до половината. Моите едноклетъчни са великолепно ядене. Те се размножаваха с просто делене и в този смисъл представляваха също „вечен хляб“. Но за да бъде поддържан „вечният“ им живот, се изискваха големи грижи и трябваше специално хранене. А то излизаше по-скъпо, отколкото, да кажем, угояването на свине. С една дума, моето лабораторно злато беше по-скъпо от обикновеното. И последните двайсет години посветих на това, да намеря такава култура от едноклетъчни, за която не се изискват никакви грижи и разходи за „хранене“.
— И успяхте ли?
— Успях. Но, повтарям, опитите не са завършени. Ето защо толкова настоятелно моля да поизчакате с публикуването. Намерих и направих изкуствен подбор на такава „порода“ прости едноклетъчни, които си набавят всичко необходимо за хранене от въздуха.
— От въздуха! — пак не сдържа възклицанието си младежът. — Но каква храна може да даде въздухът? Той се състои само от азот и кислород…
— И аргон, и водород, и неон, и криптон, и хелий, и ксенон — продължи професорът. — Но освен тези постоянни елементи в атмосферата има още променливо количество водни пари, въглероден двуокис, азотна киселина, озон, хлор, амоняк, бром, перхидрол, йод, сероводород, натриев хлорид, излъчвания на радиоактивни елементи — радий, торий, актиний2, след това неорганични и, запомнете добре, органични прашинки — бактерии, а това вече е „месо“. Добра кухня, нали?
Кореспондентът дори престана да пише и смаян гледаше професора. Младежът не беше и помислял, че „празният“ въздух има такъв сложен състав.
— Вярно, че не всичко от това въздушно богатство може да се яде сурово. Но моите едноклетъчни взимат онова, което им трябва, преработват го в организма си и ми приготвят великолепно ядене.
Професорът се увлече и още дълго щеше да говори, ако кореспондентът сам не беше прекъснал речта му. Младежът нямаше търпение. Тон скочи от стола, прибра бележника и започна да тича из стаята, рошейки косата си.
— Изумително, непостижимо! Та това е нова ера в човешката история! Няма да има вече глад, нито бедност, нито войни, нито класова вражда…
2
Други радиоактивни елементи като плутоний и калифорний по времето на Беляев не си били известни. — Б.пр.