Реза ни наля по чаша червено вино от кана без етикет.
— Дай да ти видя документите за самоличност, войнико! — Поклати глава, опразни половината чаша, наля си отново. — Възнамерявам да емигрирам.
— Тогава си носи много пари — рече Амелия. В Мексико нямаше работа за „нортес“33.
— Наистина ли разполагате със собствена наномашина?
— Ей, приятел, тук тайната е сериозна работа!
Той сви рамене.
— Май дочух Марти да хортува за това с Рей. Открадната ли е?
— Не, антика е.
Разказах му историята, доколкото можех да си го позволя. Беше разочароващо; всичко, което знаех за машината, бях научил, докато бях включен с Двайсетицата, и нямаше начин да се предадат всичките нюанси и сложност на нелегалната й биография. Все едно да четеш само повърхностния слой на хипертекст.
— Значи на практика е открадната. Не е ваша собственост.
— Ами, не е законно частни лица да притежават устройства за ядрен синтез, да не говорим за наномодули; но „Свети Вартоломей“ е бил нает от армията с решение, което прикрива всякакви шпионски секрети. Мисля, че документите са шифровани и ние просто се грижим за старата машина, докато не се появи да я поиска някоя организация като „Смитсониън“34.
— Браво на вас! — Той нападна четвъртинка пиле. — Ще сбъркам ли, ако предположа, че Марти не ни е събрал тук единствено за да чуе мъдрите ни съвети?
— Ще поиска съветите ви — намеси се Амелия. — Моите ги иска непрекъснато.
Тя врътна очи.
Реза натопи пилето си в соса халепеньос.
— Но в основни линии си прикрива тила. Откъм фланговете.
— И се стреми да ви защити — рекох. — Доколкото знаем, засега никой не преследва Марти. Но със сигурност търсят Блейз заради унищожителното оръжие, за което тя знае всичко.
— Убиха Питър — прошепна Амелия.
Реза изглеждаше озадачен, сетне поклати рязко глава.
— Твоят съавтор? Кой го е сторил?
— Онзи, който преследваше мен, каза, че бил от управлението за технологична оценка. — И тя поклати глава. — Бил е и не е бил.
— Шпиони?
— По-лошо — рекох. Обясних му за „Чукът на Бога“.
— Тогава защо просто не го обявим публично? — попита той. — Не възнамерявате да пазите всичко това в тайна, нали?
— Ще го сторим — рекох, — но колкото по-късно, толкова по-добре. Най-подходящо ще е да го направим, след като трансформираме всички механици. Не само в Портобело, а навсякъде.
— Което ще отнеме месец и половина — допълни Амелия, — ако всичко върви по план. Мога да си представя каква е вероятността това да стане.
— Няма да успеете дори да стигнете до този етап — заяви Реза. — Всичките тези хора, които могат да четат чужди мисли? Залагам едномесечната си дажба от алкохол, че цялото това ще гръмне в ръцете ви, преди още да сте трансформирали първия взвод.
— Не се хващам на бас — отвърнах. — Още повече, че не се нуждая от дажбата ти. Единствената ни възможност е да изпреварваме с малко ходовете в играта. Да се опитаме да бъдем готови за катастрофата, когато дойде.
Някакъв непознат се присъедини към нас и със закъснение установих, че това беше Рей — или поне трите четвърти, които бяха останали от него след козметичната операция.
— Включих се с Марти — разсмя се той. — Господи, какъв шантав план. Човек да не се откъсне за две седмици, и всички полудяват!
— Някои са си луди по рождение — рече Амелия. — А някои полудяват по-късно. На нас лудостта ни бе наложена.
— Бас ловя, че това е цитат — каза Рей и схруска един морков. Чинията му беше пълна със сурови зеленчуци. — Вярно е обаче. Един вече е мъртъв, колцина от нас ще го последват? За да продължат с непосилната задача да подобряват човешката природа.
— Ако искаш да се оттеглиш — рекох, — най-добре ще е да го сториш сега.
Рей остави чинията си и си наля вино.
— Няма начин. Работя с жакове толкова отдавна, колкото и Марти, Обмисляли сме тази идея, преди да си почнал да задяваш момичетата.
Погледна към Амелия, усмихна се и се съсредоточи върху чинията си.
Марти го отърва, като почука с лъжичка по водната си чаша.
— Тук сме събрали голям натрупан опит и знания в различни области; няма да се случва много често всички да бъдем заедно в една стая. Мисля, че този първи път обаче ще е разумно да се ограничим до графика и до останалата информация — неща, които хората с жакове познават в подробности, а останалите — само на парче.