— Вие ли сте професор Ларин?
— Аз съм и разполагам с определени права. За които вие знаете.
— Нямате право да отвличате хора.
— Предполагаемият отвлечен мексикански гражданин ли е?
— Знаете, че не е. Той е представител на правителството на Съединените щати.
Марти се изсмя.
— Тогава ви предлагам да изпратите някой друг представител на правителството на Съединените щати. — И обърна гръб на дулата. — Докъде бяхме стигнали?
— Отвличането е престъпване на мексиканските закони. — Лицето му почервеняваше, досущ като на ченге в някой комикс. — Без значение кой кого е отвлякъл.
Марти взе преносим телефон и се обърна.
— Това е вътрешен проблем между две институции на правителството на Съединените щати. — Пристъпи към мъжа, хванал телефона като оръжие, и премина на испански: — Ти си едно насекомо между две тежки скали. Искаш ли да се обадя и да наредя да те смачкат?
Ченгето отстъпи назад, но сетне възвърна самообладанието си.
— Не знам за какво говорите — рече на английски. — Заповедта е ясна. Трябва да дойдете с мен.
— Глупости.
Марти натисна един бутон и разви кабела на свързващия жак от апаратчето. Щракна го в тила си.
— Искам да знам с кого се включвате! — Марти се вторачи в него с леко заблуден поглед. — Кабо!35 — Онзи направи жест и един от въоръжените му придружители заби дулото си под брадата на Марти.
Марти посегна бавно и, се изключи. Пренебрегна оръжието и се вгледа в лицето на дребния полицай. Гласът му беше разтреперан, но твърд:
— След две минути можете да се обадите на началника си Хулио Кастеняда. Той ще ви обясни подробно как неволно едва не допуснахте ужасна грешка. А може би просто ще решите да се върнете в казармата си. И да не безпокоим повече команданте Кастеняда.
Погледите им се сключиха в един дълъг миг. Ченгето врътна глава настрани и редникът дръпна оръжието си. Без да изрекат и дума, четиримата се изнизаха навън.
Марти затвори вратата подире им.
— Това струваше скъпо — рече. — Включих се с д-р Спенсър, а той, от своя страна — с някого от полицията. Платихме на Кастеняда три хиляди долара, за да отмени заповедта.
— В дългосрочен план парите нямат значение, защото можем да произведем каквото и да е и да го продадем. Но вече не става дума за дългосрочните ни планове. Спешните случаи ни връхлитат един подир друг.
— Докато някой не разбере, че разполагате с наномашина — рече Реза. — Тогава няма да дойдат само шепа полицаи с автомати.
— Тези хора не са ни открили по телефонния указател — намеси се Ашър. — Сигурно е чрез някой от екипа на вашия д-р Спенсър.
— Прав си, разбира се — отвърна Марти. — Тъй че най-малкото знаят, че имаме достъп до наномашина. Спенсър обаче смята, че дължим правото си да използваме наното на правителствени връзки, за които не мога да му кажа. Точно това ще бъде съобщено и на тези полицаи.
— Туй понамирисва, Марти — рекох. — Яко понамирисва. Рано или късно ще докарат пред вратата танк и ще поставят исканията си. Колко време трябва да останем тук?
Той отвори бележника си и натисна един бутон.
— Всъщност зависи от Инграм. Трябва да бъде хуманизиран в рамките на шест-осем дена. Независимо от това, аз и ти трябва да сме в Портобело на двайсет и втори.
Седем дена.
— Нямаме обаче авариен план. Ако правителството или мафията съберат две и две…
— Нашият „авариен план“ е да мислим на ход. Дотук — добре.
— Най-малкото трябва да се разделим на групи — рече Ашър. — Това, че сме на едно място, много ги улеснява.
Амелия постави длан върху ръката ми.
— Да се разделим по двойки и да се разпръснем. Във всяка двойка единият да знае испански.
— И да го сторим веднага — добави Белда. — Изпратилият тези момчета, който и да е той, сигурно има свой резервен вариант.
Марти бавно кимна.
— Аз ще остана тук. Всички останали се обадете веднага, след като си намерите подслон. Кой знае достатъчно испански за да наеме стаи и да поръча храна?
Повечето от половината от нас; отне ни по-малко от минута да се разделим по двойки. Марти отвори дебел портфейл и сложи пачка пари на масата.
— Всеки от вас трябва да разполага с най-малко петстотин песос.
— Онези, които могат, да хванат метрото — намесих се аз. — Една кавалкада от таксита би изглеждала твърде съмнителна и лесна за проследяване.