Облече бизнес костюма си, запаса оръжията и взе картата си за самоличност и всичките джобни боклуци, които я идентифицираха като агент на ФБР от Вашингтон. Не би могла да премине тест на ретината в полицейски участък, но пък изобщо не възнамеряваше да попадне жива в какъвто и да е полицейски участък.
Отново никой не отговори на позвъняването на входната врата. Нужни й бяха само няколко секунди, за да се справи със секретната ключалка, но вратата бе залостена отвътре. Извади пистолета и отнесе резето, след което вратата зейна отворена.
Изтича вътре с пистолет в ръка и извика „ФБР!“ в прашната чакалня. Излезе в главния коридор и започна бързо да претърсва, надявайки се да свърши и да се измъкне, преди да е дошла полицията. Правилно прецени, че бе възможно хората от „Свети Вартоломей“ да не са имали алармена инсталация, защото не са искали някоя грешка в задействането й да предизвика ненадейната поява на полицията, но не биваше да се разчита на това.
Стаите по коридора й донесоха разочарование — две заседателни зали и наниз индивидуални спални, или килии.
Атриумът я заинтригува обаче с високите си дървета и течащия поток. В кофата за боклук намери шест празни бутилки „Дом Периньон“. Досами атриума имаше голяма кръгла зала за заседания, оформена около грамадно холографско изображение. Намери пулта за управление, включи го и видя мирния горски пейзаж.
Отпървом не разбра какви бяха електронните модули на всеки стол, сетне й светна, че това бе място, където две дузини грешници можеха да се включват заедно!
Никога не бе чувала за нещо подобно извън армията. Може би обаче това бе връзката им с войската: свръхсекретен експеримент с големи. Наистина „Управление на войските и кадри“ би могло да стои зад; тази работа.
Откритието я разколеба за по-нататъшните й действия. Блейсдел бе духовният й водач и едновременно — ръководител на ядката й, затова обикновено изпълняваше заповедите му безпрекословно. Но й се струваше все по-очевидно, че тук би могло да има тънкости, които той не знае. Налагаше се да се върне в хотела и да опита да установи секретна телефонна връзка с него.
Изключи холограмата и понечи да се върне в атриума. Вратата бе заключена.
Стаята заговори:
— Вашето присъствие тук е незаконно. Можете ли да предложите някакво обяснение?
Гласът бе на Мендес; той я наблюдаваше от Гуадалахара.
— Аз съм агент Одри Симон от Федералното бюро за разследване. Имаме основания да смятаме, че…
— Имате ли заповед за обиск на тази сграда?
— Тя е в документацията на местните власти.
— Но вие забравихте да донесете копие от нея, когато нахлухте с взлом.
— Не е необходимо да се обяснявам с вас. Покажете се. Отворете тази врата.
— Не, мисля, че ще е най-добре да ми кажете името на началника си и къде се намира вашето управление. След като установя, че сте тази, за която се представяте, можем да обсъдим липсата на заповед.
Извади с лявата си ръка портфейла и се завъртя в кръг да покаже значката си.
— Съветвам ви да…
Прекъсна я смехът на невидимия мъж.
— Махнете тази фалшива значка и си пробийте с огън път навън. Полицията вече трябва да е пристигнала; можете да обясните на нея липсата на заповед.
Наложи й се да изкърти с изстрели двете панти и трите резета на вратата. Прекоси поточето и откри, че вратата на атриума също бе заключена. Презареди, като машинално преброи колко още въздушни заряда й оставаха, и опита да отвори и тази врата с три изстрела. Потрябваха й още четири.
Гледах я на екрана иззад Мендес. Най-накрая успя да избие с рамо вратата. Мендес натисна два бутона и премина към камерата в коридора. Тя тичаше тежко и отчаяно по него, насочила с две ръце пистолета напред.
— Прилича ли ти на агент на ФБР, който излиза да се обясни с местните ченгета?
— Може би наистина трябваше да ги извикаш.
Той поклати глава.
— Излишно кръвопролитие. Не я ли познаваш?
— Боя се, че не.
Мендес ме бе повикал, след като бе разбила входната врата; хранеше слабата надежда, че би могла да ми е позната от Портобело.
Преди да излезе навън, тя мушна пистолета в кобура на кръста си, закопча само горното копче на сакото си тъй, че то заприлича на пелерина, която хем скриваше кобура, хем не ограничаваше движенията й.