Аз и Амелия заехме последните свободни столове.
— Какво се е случило с Инграм? — попитах. — Не пое ли?
— Той просто изключи — каза Джеферсън. — След като разбра, че не може да противостои на процеса, изпадна в някаква кататония. И не излезе от нея, когато го изключихме.
— Може би блъфира — рече Амелия, спомняйки си заседателната зала в „Сейнт Барт“. — Изчаква възможността да нанесе удар.
— Точно затова е с белезници — каза Марти. — Сега е с „уайлд карт“36.
— Той просто не е тук — рече Джеферсън. — Аз съм се включвал с повече хора, отколкото всички в тази стая, взети заедно, но никога не се е случвало нещо подобно. Човек не може да се изключи мислено, но точно това усещане имах. Сякаш бе решил да дръпне щепсела.
— Не е най-добрата реклама за хуманизацията — обърнах се към Марти. — Значи действа на всички, освен на психопатите?
— Това бе терминът, който използваха, за да охарактеризират и мен — намеси се Ели, ведра и блага. — И той бе точен. — Тя бе подпалила съпруга и децата си с бензин. — Но при мен процесът сработи и още си действа след толкова години. Знам, че без него щях да полудея; щях да си остана луда.
— Терминът „психопат“ покрива доста широка територия — рече Джеферсън. — Инграм е със силен морал, макар непрекъснато да е вършил неща, които всички ние бихме определили като аморални; при това с голяма жестокост.
— Когато аз бях включен с него — рекох, — той реагира на моя гняв с някакво невъзмутимо снизхождение. Бях безнадежден случай, който не можеше да разбере правотата на досегашните си действия. Това беше през първия ден.
— Малко го поразклатихме през следващите два-три дена — рече Джеферсън. — Но не чрез неодобрение, а като се опитвахме да го разберем.
— Как можете да „разберете“ някого, който може да изпълни заповед да изнасили жена и сетне да я обезобрази по точно определен начин, оставяйки я завързана и със запушена уста, докато изтече кръвта й? Той дори не е човешко същество.
— Не, човек е — отвърна Джеферсън — и колкото и да е странно поведението му, то си остава човешко поведение. Мисля, че тъкмо това го изключи — ние отказахме да го приемем като някакъв ангел-отмъстител. Той може да приеме твоя укор и да му се изсмее. Не можеше обаче да приеме християнското милосърдие и изпълнената с обич любезност на Ели. Или — в същия дух — моята собствена професионална безпристрастност.
— Би трябвало да е умрял досега — каза д-р Ор. — Не е поемал храна или вода вече три дена. Поддържахме го със системи.
— Жалко за глюкозата — рекох.
— Ти най-добре можеш да проумееш състоянието му — Марти размаха пръсти пред лицето на Инграм, но той не премигна. — Трябва да разберем защо се случи това и колко често би могло да се случи.
— Едва ли ще е масово явление — намеси се Мендес. — Аз бях с него преди, по време и след оттеглянето му в тази личност, която е сега. Отначало усещането бе, че си включен към някакъв извънземен или към животно.
— С това съм съгласен — рекох.
— Но въпреки това бе много аналитичен — рече Джеферсън. — Изучаваше ни внимателно от самото начало.
— Изучаваше какво знаем за жаковете — намеси се Ели. — Не беше заинтригуван от някого като личност. Но преди това той се е включвал по ограничен, комерсиален начин и бе жаден да попие нашия опит.
Джеферсън кимна.
— Имаше много ярка фантазия, която бе екстраполирал от изживяванията си в жак-заведенията. Искаше да се включи с някого и да го убие.
— Или да я убие — рече Амелия, — като мен или като онази горката, която е изнасилил и нарязал на парчета.
— Във фантазията му винаги ставаше дума за мъж — каза Ели. — Той не смята жените за достоен противник. И не изпитва голям сексуален нагон — когато е изнасилил онази жена, пенисът му е бил просто още едно оръжие.
— Негово продължение, досущ като всичките му останали оръжия — рече Джеферсън. — Той е по-обладан от оръжията, отколкото който и да е войник, с когото съм се включвал.
— Сбъркал си е професията. Познавам неколцина души, с които би се разбрал чудесно.
— Не се съмнявам — намеси се Марти. — Тъкмо затова е още по-важно да бъде изучен. Някои хора във взводовете ловци-убийци имат същите лични особености. Трябва да открием начин да не допуснем това да се случи и с тях.
Слава Богу, че не го казах аз.
36
Спортен термин от тениса — когато даден играч е поканен за турнир, въпреки че мястото в ранглистата не позволява включването му в основната схема.