Джеферсън отнесе камерата горе и потърси Рей, който заедно с Мендес координираше действията им в отсъствието на Марти. Рей беше в клиниката. Зареди снимките й и ги разгледа.
— Няма проблем. Ще следим за нея.
След по-малко от минута тя влезе в клиниката. Детекторите за метал не засякоха нито едно от оръжията й.
Тя обаче не извади снимка на Амелия и не попита никого дали я е виждал; Гаврила знаеше, че Амелия е била в сградата и я възприемаше като вражеска територия.
Каза на сестрата в приемната, че иска да поговори за имплантация на жак, но не пожела да разговаря с другиго, освен с главния.
— Д-р Спенсър е в операционната — отвърна сестрата. — И ще е там два часа, може би и три. Има сума други хора, които…
— Ще почакам.
Гаврила седна на дивана така, че да има пряка видимост към вратата.
В друга стая д-р Спенсър се присъедини към Рей, който наблюдаваше на монитора следящата вратата жена.
— Казват, че е опасна — рече Рей. — Нещо като шпионка или убийца. Търси Блейз.
— Не искам да си имам неприятности с вашите власти.
— Да съм споменавал за властите? Ако изпълнява официална мисия, нямаше ли да си покаже документите?
— Не и ако е убийца.
— Властите не разполагате убийци!
— О, така ли! Да не би да вярваш и в Дядо Коледа?
— Исках да кажа — не, не и за нас. Има някаква смахната религиозна групировка, която преследва Марти и хората му. Тя принадлежи към нея, или е наета.
Обясни за подозрителните й действия в хотела.
Спенсър се вторачи в изображението й.
— Вярвам, че си прав. Изучавал съм хиляди лица. Нейното е скандинавски тип, не е мексикански. Навярно е боядисала русата си коса — о, не, носи перука. Но как очакваш да постъпя с нея?
— Предполагам, че не би могъл да я заключиш някъде и да изхвърлиш ключа.
— Моля те. Това не са Съединените щати!
— Ами… Бих искал да поговоря с нея. Ала наистина може да се окаже опасна.
— Няма нож или пистолет — Щеше да бъде засечена при преминаването през вратите.
— Хм. Не мислиш ли, че бих могъл да наема някой въоръжен, който да я наблюдава, докато говорим?
— Както казах…
— Тук не са Съединените щати. А какво ще кажеш за онзи възрастен омбре с автомата долу?
— Той не работи за мен. Работи за гаража. Но колко опасна може да бъде тази жена, след като не е въоръжена?
— По-опасна от мен. За съжаление образованието ми в областта на осакатяването бе пренебрегнато. Не разполагате ли поне със стая, в която бих могъл да разговарям с нея, а някой да наблюдава, в случай че реши да ми откъсне главата и да ме пребие с нея до смърт?
— Това не е проблем. Отведете я в стая 1. — Той насочи дистанционното устройство и натисна бутона. На екрана се появи стая за разпити. — Това е специална стая на seguridad38. Отведи я там, а аз ще наблюдавам. Десет или петнайсет минути, след това ще повикам някой друг да наблюдава. Сетне попита: — Тези ultimodiadores — вие ги наричате ендъри, — за тях ли става дума?
— Има връзка.
— Но те са безвредни. Глупави хора и, как се казва, богохулници? Но са безвредни, освен за собствената си душа.
— Не и тази, д-р Спенсър. Ако можехме да се включим, щеше да разбереш колко се страхувам от нея.
За да предпазят Спенсър, никой, който познаваше целия план, не можеше да се включва на двустранна връзка с него. Той бе приел това условие като типична за американците параноя.
— Имам един мъж, санитар, който е много дебел… не, много е едър и който знае… който може да я сграбчи, има черен пояс на карате. Той ще наблюдава редом с мен.
— Не. Докато той слезе по стълбите, тя може да ме убие.
Спенсър кимна и се замисли.
— Ще го настаня в съседната стая с пейджър. — Вдигна дистанционното и натисна бутон. — Както сега. Това ще го повика.
Рей се извини и отиде до тоалетната, където не можеше да стори нищо друго, освен да прегледа оръжията си: връзка ключове и швейцарски армейски нож. Като отиде в стаята за наблюдение, се запозна с Лало, чиито ръце бяха с размерите на бедрата на Рей. Не говореше английски и се движеше с нервната изтънченост на човек, който знае колко лесно е да се строши нещо. Слязоха долу заедно. Лало се мушна в стая 2, а Рей излезе във фоайето.
— Госпожо? — Тя вдигна очи, прицели се. — Аз съм д-р Спенсър. А вие?