— Господи! Значи са ни проследили до Мексико?
— Можеш ли да дойдеш тук? Блейз има нужда от твоята защита — всички имаме нужда от теб!
Ченето ми увисна.
— Имате нужда да дойда и да бъда войник, така ли?
Всички онези професионални снайперисти и осъдени убийци.
Спенсър изключи своя жак и отиде до прозореца. Вдигна щорите и примижа от изгряващото слънце, прозя се. Обърна се към жената, която бе настанена в инвалиден стол със заключени колани и белезници.
— Сеньора — рече той, — вие сте абсолютно луда.
Джеферсън се бе изключил минута по-рано.
— Това е и моето професионално мнение.
— Онова, което направихте, е напълно незаконно и неморално — рече тя. — Да нахлуете в душата на човек.
— Гаврила — каза Джеферсън, — ако ти имаш душа, аз просто не я открих.
Тя потрепери в стола си.
— Тя обаче има право — обърна се Джеферсън към Спенсър. — Не можем да я предадем ей така на полицията.
— Аз бих я държал, както казвате вие, американците, под наблюдение за неопределен период от време. Когато се оправи, ще може да си върви. — Той потърка наболата четина по брадата си. — Поне до средата на септември. И ти смяташ така, нали?
— Не мога да смятам. Но Джулиан и Блейз могат, а те нямат никакви съмнения.
— Идва „Чукът на Бога“ — каза Гаврила. — И с нищо не можете да го спрете.
— О, я млъкни! Можем ли да я преместим някъде?
— Разполагам с помещение, което вие бихте нарекли „изолирано с гума“. Досега нито един лунатик не е успявал да избяга от него.
Той отиде до интеркома и нареди на мъж на име Луис да я отведе там.
Седна и се вгледа в нея.
— Горкият Лало; горкият Рей. Те не подозираха що за жена-чудовище си.
— Разбира се, че не. Мъжете гледат на мен като на вместилите за собствената си похот. Защо да се боят от една и…?
— Ще научиш още доста неща по този въпрос — рече Джеферсън.
— Давайте, заплашвайте ме. Не се страхувам от изнасилване.
— Това е далеч по-интимно от изнасилването. Ще те запознаем с неколцина приятели. Ако имаш душа, те ще я открият.
Тя не отвърна нищо. Знаеше какво има той предвид; знаеше за Двайсетицата от включването си с него. И за първи път изглеждаше малко поизплашена.
На вратата се почука, но не беше Луис.
— Джулиан — рече Джеферсън и направи жест към нея. — Ето я.
Джулиан я изгледа.
— Тя онази същата ли е, която наблюдавахме на монитора от „Сейнт Барт“? — Беше се вторачила със странен поглед в него. — Какво?
— Тя те познава — каза Джеферсън. — Когато Инграм се опита да отвлече Блейз от влака, ти си ги проследил. Тя си е помислила, че си с Инграм.
Джулиан приближи до нея.
— Погледни ме добре. Искам да ме сънуваш.
— Толкова се боя — рече иронично тя.
— Ти дойде тук да убиеш любовницата ми, а вместо това уби един стар приятел. И още един мъж. Казват, че окото ти дори не мигнало. — Посегна бавно към нея. Тя се опита да се извърти, но той я сграбчи за гърлото.
— Джулиан…
— О, не се тревожи!
Колелетата на стола бяха застопорени. Той бавно стисна гърлото й и тя отметна глава назад. Задържа стола в равновесна точка.
— Ще видиш колко добри са всички тук. Те просто искат да ти помогнат.
Пусна я и столът се стовари на пода с неочакван трясък. Тя изсумтя.
— Аз обаче не съм от тях. — Наведе се на четири крака, лицето му бе точно на равнището на нейното. — Аз не съм добър и не искам да ти помогна.
— Това няма да й подейства, Джулиан.
— То не е за нея, то е за мен.
Тя се опита да го наплюе, но не улучи. Той се изправи и небрежно върна стола й в изправено положение.
— Това не бе характерно за теб.
— Аз не съм онзи, същият. Марти не ти ли каза, че съм изгубил способността да се включвам?
— Не знаеше ли, че може да се случи, когато се манипулира паметта?
— Не. Защото не попитах.
Джеферсън кимна.
— Ето защо не е предвидено мое включване с теб по-късно днес. Можеше да ме попиташ за манипулирането.