— Защо не провериш в клиниката? Или в мотела на Джеферсън?
Тя поклати глава и натисна бутона „пауза“.
— След вечеря. Навярно е излязла.
От процепа бавно се изниза копие на списъка. Амелия го взе, сгъна го и го мушна в чантичката си.
— Хайде да идем да намерим Марти.
Столовата бе малка и — за изненада на Амелия — не бе изцяло автоматизирана. Имаше машини за някои стандартни, прости ястия, но имаше и истинска кухня, с истински готвач, когото Джулиан позна.
— Лейтенант Търман?
— Джулиан. Още не мога да понасям жака, затова пожелах да заменя сержант Дъфи. Не ми възлагайте големи надежди обаче; мога да готвя само четири-пет манджи. — Погледна Амелия. — Вие трябва да сте… Амелия?
— Блейз — рече Джулиан и ги запозна. — Беше ли включен поне за известно време с останалите?
— Ако имаш предвид дали съм „вътре в играта“, да, запознат съм с главната идея. Ти ли се справи с математическата част? — попита той Амелия.
— Не, аз бях по частиците; просто се влачех подир Джулиан и Питър, които се занимаваха с математиката.
Той започна да приготвя две салати.
— Питър, космологът — рече той. — Гледах нещо за него по новините вчера.
— Вчера ли? — изненада се Джулиан.
— Не сте ли чули? Намерили го да скита като замаян из някакъв остров.
Търман им разказа всичко, което си спомняше от новините.
— Но не помни нищо за статията, нали? — попита Амелия.
— Предполагам — не. Не и щом си мисли, че сме в 2000-ата година. Смятате ли, че ще може да си възстанови паметта?
— Само ако онези, които са му я отнели, са я запазили — рече Джулиан, — а това не ми се струва много вероятно. Звучи ми като доста грубо изпипана работа.
— Поне е още жив — каза Амелия.
— Но не ни върши работа — рече Джулиан и се спогледа с Амелия. — Извинявай. Макар че е вярно.
Търман им подаде салатите и започна да прави хамбургери. Дойде Марти и поръча същото.
Отидоха в дъното на дълга празна маса. Марти се отпусна на стола и отлепи стимуланта иззад ухото си.
— По-добре ще е да поспя два-три часа.
— Откога си на крака?
Той погледна часовника си, без да може да го фокусира.
— Не искам да си спомня. Току-що приключихме с полковниците. Екип две е вече буден след кратък сън; те ще обработят редниците и кашиците. И шефа им… как му беше името?
— Гилпатрик — отговори Джулиан. — Малко хуманизация никак няма да му навреди.
Търман донесе салатата на Марти.
— В Гуадалахара е станала голяма бъркотия — съобщи той. — Новините дойдоха от Джеферсън, малко преди да се изключа от Двайсетицата.
По-голямата част от връзките между Гуадалахара и Портобело се осъществяваше чрез жак-вериги, вместо чрез обичайните телефони — получаваш повече информация за по-малко време, а и всички, които са включени, рано или късно ще могат да я научат.
— Голяма немарливост — рече Джулиан. — Трябвало е да са по-внимателни с онази жена.
— Има си хас!
Търман се върна при хамбургерите си. Никой не знаеше, че говорят за два различни инцидента; бяха опитвали Търман на два пъти с включване; той бе във връзка, когато дойдоха новините за развихрилата се ярост, която завърши убийството на Ели.
— Каква жена? — попита Марти между две хапки.
Джулиан и Амелия се спогледаха.
— Нищо ли не знаеш за Гаврила? За Рей?
— Нищо. Да не би Рей да е загазил?
Джулиан пое дъх и го изпусна шумно.
— Рей е мъртъв, Марти.
Марти изпусна вилицата си.
— Рей?
— Гаврила е убийцата на „Чукът на Бога“, изпратена да ликвидира Блейз. Вкара тайно пистолет в стаята за разпити и го застреля.
— Рей? — повтори той. Бяха приятели още от началното училище. Не помръдваше, бе пребледнял. — Какво ще кажа на жена му? — Поклати глава. — Бях техен кум.
— Не знам — каза Джулиан. — Не можеш да кажеш: „Той пожертва живота си в името на мира“, макар донякъде да е вярно.
— Вярно е обаче и това, че го измъкнах от сигурния му удобен офис и го пратих срещу една убийца лунатичка.
Амелия взе ръката му в дланите си.
— Не се безпокой за това сега. С нищо не можеш да промениш нещата.
Той я изгледа с празно изражение.