— И вярват ли на всичко това? — попитах.
— В голяма част от Централна и Южна Америка. Не си ли гледал новините?
— Отчасти. А каква бе тази история с Амнести интърнешънъл?
— А, армията позволи на един от адвокатите им да се включи към която верига пожелае, при условие че запази конфиденциалност. Той свидетелства, че всички са били искрено изненадани от зверството, повечето участници са били ужасени. Това до голяма степен ни помогна да се оправдаем в Европа, та дори и в Африка и Азия. Но не хвана дикиш на юг.
Ашър и Реза дойдоха заедно.
— Ей, добре дошли вие, двамата. Да не би да избягахте, за да се ожените?
— Избягахме — отвърна Амелия, — но да работим. Бяхме във Вашингтон.
— По държавна работа ли? — попита Ашър.
— Не. Но ще стане държавна след уикенда.
— Ще можем ли да измъкнем нещо от вас? Или е прекалено техничарско?
— Не е техничарско, поне в най-важната си част. — Тя се обърна към Марти. — Рей ще дойде ли?
— Не, каза, че бил семейно възпрепятстван.
— Добре. Хайде да си поръчаме питиетата. Джулиан и аз имаме да ви разправяме една история.
След като сервитьорът донесе виното, кафето и уискито и изчезна, Амелия започна с разказа си: за заплахата от абсолютна междугалактична катастрофа. Аз добавих тук и там по някоя и друга подробност. Никой не ни прекъсна.
Последва дълга пауза. Навярно никога, откакто тази група се бе събирала, не бе имала толкова продължително мълчание.
Ашър се прокашля.
— Разбира се, съдът още не се е произнесъл. В буквалния смисъл на думата.
— Вярно е — рече Амелия. — Но фактът, че и Джулиан, и Питър получиха едни и същи резултати — до осем знака след десетичната!, — като използваха различни изходни позиции и два независими един от друг метода… ами, страхувам се за съда. Просто се безпокоя за политическия отзвук от спирането на такъв грамаден проект. И малко се боя за това, къде ще работя следващата година. Или следващата седмица.
— Хм — рече Белда. — Вие сте свършили добра работа с отделните дървета. Сигурно сте помислили и за гората като цяло:
— Че това е оръжие ли? — рекох, а Белда бавно кимна. — Да, това е крайното разрушително оръжие. И то трябва да бъде демонтирано.
— Но гората е по-голяма от това — рече Белда и сръбна от кафето си. — Да предположим, че не просто го демонтирате, а го унищожите безследно. Прехвърляте цялата литература и изтривате всяко редче, което има нещо общо с проекта „Юпитер“. След това принуждавате главорезите на правителството да ликвидират всички, които дори са чували за него. Какво ще стане после?
— Ти ми кажи — рекох. — Трябва да го кажеш.
— Очевидно е. След десет години, след сто или след милион години на някого другиго ще му хрумне същата идея. И той също ще бъде ликвидиран. Но след още десет или милион години пак някой ще я извади на бял свят. Рано или късно някой ще заплаши, че ще използва това оръжие. Или дори няма да заплаши, а ще го направи. Защото мрази света достатъчно силно, за да поиска всичко да загине.
Последва нова дълга пауза.
— Добре — казах, — това разкрива една загадка. Хората се чудят откъде са се пръкнали законите на физиката. Искам да кажа, че, да речем, всичките закони, които управляват материята и енергията, е трябвало да бъдат създадени с онова боцване, с което е започнала Диаспората. Изглежда направо ненужно.
— Значи Белда е права — рече Амелия. — Законите на физиката са си били на мястото. Преди двайсет милиарда години някой е натиснал бутона „включи отново“.
— А пък няколко милиарда години преди това — намеси се Белда — го е сторил някой друг. Вселената съществува толкова дълго, колкото да развие създания като нас. — Тя насочи костеливи пръсти, оформящи буквата V към Амелия и мен. — Хора като вас двамата.
Е, добре, но това не решаваше мистерията за първопричината; така или иначе трябваше да има същински първи път.
— Чудя се… — отрони Реза. — Сигурно във всичките милиони галактики има и други раси, които са направили това откритие. Хиляди или милиони пъти. Те очевидно не са били психологически готови да го направят… да ни унищожат всички.
— Надраснали са го — отряза Ашър. — Жалко, че ние не сме! — Разбърка леда в уискито си. — Ако Хитлер бе разполагал с бутона в бункера си… Или Калигула, Чингис хан…