Коридорът представляваше стена отляво и врати като моята отдясно, с очевидно по-постоянни табелки. Вратата с орнаментно непрозрачно стъкло в края му се отвори автоматично, когато я приближих.
Замръзнах като истукан. Атриумът беше хладна борова гора. Мирис на кедри, някъде весело ромонеше поточе. Погледнах нагоре и, да, виждаше се небето.
Поех по пътечката, настлана с камъчета и за миг поспрях на дървеното мостче над бързия плитък поток. Чух смях пред себе си и последвах леката миризма на кафе, завих и излязох на малка полянка.
Около дузина мъже на около петдесет и шейсет години стояха или седяха наоколо. Мебелировката бе дървена, в селски стил от най-различни модели, без да е подредена по някакъв определен начин. Мендес се отдели от групичката, с която разговаряше, и дойде при мен.
— Събираме се тук за около час преди вечеря — рече той. — Ще пиете ли нещо?
— Кафето ухае добре.
Той ме отведе до маса със самовари с чай и кафе и различни бутилки. Имаше бира и вино в кофичка с лед. Нищо домашно приготвено и нищо евтино — повечето неща бяха вносни.
Посочих батареята от бутилки арманяк, малцово уиски, анехос30.
— Вие какво, да нямате печатница за купони?
Той се усмихна, поклати глава и наля две чаши.
— Не е чак дотам законно. — Остави чашата ми до млякото и захарта. — Марти каза, че можем да ви се доверим дотолкова, че да се включим, тъй че в крайна сметка ще узнаете. — Той се вгледа в мен. — Имаме си наномашина.
— Как пък не!
— Господарските къщи имат много помещения — рече той, — включително и голямо подземие в случая. Можем да слезем и да погледнем по-късно.
— Не се шегувате, нали?
Той поклати глава и сръбна от кафето.
— Не. Машината е стара, малка, бавна и неефективна. Ранен прототип, който е трябвало да бъде разглобен за резервни части.
— Не се ли страхувате, че можете да направите още един голям кратер?
— Съвсем не. Елате, да седнем там. — Имаше масичка за пикник с два стола и чифт жакове с черна кутия. — Да спестим малко време. — Подаде ми зеления жак и взе червения. — Еднопосочно прехвърляне.
Аз се включих, сетне и той, прещрака ключа — включи и изключи.
Извадих жака и го погледнах слисан. Целият ми възглед за света се бе променил за една секунда.
Експлозията в Дакота е била нагласена. Наномашината е била изпитвана тайно много време й е била безопасна. Съглашенската коалиция, която я разработила, искала да предотврати чужди потенциално успешни насоки на изследвания. И след няколко внимателно съставени документа — свръхсекретни, но компрометиращи — евакуирали Северна Дакота и Монтана, а после обявили опита си да получат огромен диамант от няколко килограма въглерод.
Но по онова време наномашината дори не е била там. Само огромно количество деутерий и тритий, плюс взривател. Гигантската водородна бомба била поставена под земята и насочена така, че да причини минимално радиоактивно замърсяване, като в същото време стопи едно хубаво, кръгло езерно легло, достатъчно голямо, за да послужи като добър довод, който да те накара да се откажеш сам да си правиш наномашина от това-онова.
— Но откъде знаете? Откъде сте сигурни?
Той смръщи чело.
— Може би… може би това е просто приказка. Не е възможно да се провери ей така. Мъжът, който я вкара в нашата верига, Хулио Негрони, е починал няколко седмици след експеримента, а човекът, който я научил от него — негов съкилийник в Рейфорд, е екзекутиран много отдавна.
— Съкилийникът е бил учен?
— Така казва. Убил хладнокръвно жена си и децата си. Предполагам, е лесно да се провери в архивите на новините, някъде от 22-ра или 23-та.
— Аха. Мога да го сторя тази вечер.
Върнах се до масата и налях малко ром в кафето си. Беше прекалено добър ром, да се хаби по такъв начин, но отчаяната ситуация изисква отчаяни мерки. Спомням си, че ми хрумна тъкмо тази фраза. А още не знаех колко отчаяни бяха времената.
— Наздраве. — Мендес вдигна чашата си, докато сядах. Чукнах се с него.
Ниска жена с дълга, спусната коса дойде с преносим телефон.
— Д-р Клас? — Аз кимнах и взех апаратчето. — Търси ви д-р Хардинг.
Лицето на екранчето беше колкото нокът, но виждах, че определено е разстроена.
— Джулиан… нещо става.
— Нещо ново? — Опитах се думите ми да прозвучат шеговито, но усещах как гласът ми трепери.