— Ние не сме те манипулирали.
Джулиан поклати глава.
— Знам. Бяхте много внимателни в това отношение. Но въпреки всичко се почувствах така, сякаш съм погълнат. От… от собственото си желание. Не знам колко дълго мога да стоя включен към вас, преди да се превърна в един от вас.
— А това толкова лошо ли ще е? — попита Ели Фрейзър. Тя бе най-младата, почти на възрастта на Амелия, красивата й коса бе преждевременно побеляла.
— Не за мен, струва ми се. Не лично за мен. — Джулиан се вгледа в кротката й хубост и разбра, както всички останали, колко отчаяно го желаеше тя. — Но засега не мога да го направя. Следващият етап от този план изисква да се върна в Портобело с набор от фалшиви спомени и да се инфилтрирам в командния кадър. Не бих могъл да съм толкова… очевидно различен като вас.
— Знаем това — рече тя. — Но би могъл да прекараш още доста време с нас…
— Ели — рече благо Мендес, — устискай проклетите си феромони. Джулиан знае какво е най-добро за него.
— Всъщност не знам. Кой би могъл да знае? Никой не е вършил досега нещо подобно.
— Трябва да внимаваш — каза Ели по начин, който бе едновременно и окуражителен, и предизвикващ гняв: един вид, ние знаем точно какво мислиш и макар да грешиш, ще се съгласим с него.
Марк Лобел — гросмайсторът и убиец на жена си, който не бе включен, за да стои на телефона, изтича шумно по мостчетата и с усилие се спря пред тях.
— Човек в униформа — рече задъхано. — Дошъл е да се види със сержант Клас.
— Кой е? — попита Джулиан.
— Доктор. Полковник Зеймът Джеферсън.
Мендес, в цялото достолепие на собствената си черна униформа, дойде с мен да посрещне Джеферсън. Той се изправи бавно, когато влязохме в овехтялото фоайе и остави на масата брой от „Рийдърс дайджест“, стар почти на половината на възрастта му.
— Отец Мендес — полковник Джеферсън — представих ги аз. — Доста труд си си дал, за да ме намериш.
— Не — рече той, — по-трудно бе да се добера дотук; компютърът те намери за няколко секунди.
— До Фарго.
— Знаех, че ще вземеш велосипед. На летището има само един пункт, където можеш да го сториш, и си оставил адреса.
— Възползвал си се от служебното си положение.
— То не касае цивилните. Показах им картата си и им казах, че съм твой лекар. Което не е лъжа.
— Сега съм добре. Можеш да си вървиш.
Той се засмя.
— Грешиш и за двете. Можем ли да поседнем?
— Имаме такова място — каза Мендес. — Последвайте ме.
— Какво „място“? — попита Джеферсън.
— Място, където можем да поседнем.
Те се спогледаха за миг и Джеферсън кимна.
Третата врата по коридора беше без табела. В нея имаше махагонова маса за заседания с прекалено меки кресла и автобар.
— Нещо за пиене?
Джеферсън и аз пожелахме вода и вино; Мендес поиска ябълков сок. Автоматичният сервитьор донесе поръчката ни, докато сядахме.
— Съществува ли начин, по който можем да си бъдем взаимно от полза? — рече Мендес и скръсти ръце на шкембенцето си.
— Има някои неща, върху които сержант Клас би могъл да хвърли известна светлина. — Вторачи се в мен за миг. — Най-неочаквано бях произведен в пълен полковник и получих заповед за преместване във Форт Пауъл. Никой в бригадата не знаеше нищо за това; заповедите идваха от Вашингтон, от някаква Група за предиолоциране на медицинския персонал.
— Това лошо ли е? — попита Мендес.
— Не. Благодарен съм. Никога не са ми харесвали Тексас и назначението ми в Портобело, а този ход ме връща в района, където съм израсъл. Още съм по средата на преместването, нанасям се. Но вчера прегледах календара със задачите си и се появи твоето име. Трябваше да се включа към теб и да видя как са ти подействали антидепресантите.
— Добре действат. Нима пътуваш хиляди мили, за да прегледаш всичките си стари пациенти?
— Разбира се, че не. Но набрах досието ти от чисто любопитство, почти машинално — и какво да видя? Няма сведения за това, че си опитал да се самоубиеш. И както се вижда, си получил нови заповеди. Утвърдени от същия генерал-майор във Вашингтон, който е издал и моите заповеди. Ала ти не си част от Групата за предислоциране на медицинския персонал; ти си включен в програма за обучение за включване в командните структури. Един войник, който искаше да се самоубие, защото е убил някого. Интересно. Затова те проследих дотук. Почивен дом за стари войници, които не са толкова стари, а някои от тях не са и войници.