Подозирах, че това е отношението на човек, решен на самоубийство и че тази мисъл би могла да се изпише и на лицето ми.
— Нещо обаче те безпокои — рече Джеферсън.
— Кога за последен път си срещал някого, който не се безпокои от нищо?
Мендес се върна с подложката за писане в ръце. Ключалката на вратата изщрака зад гърба му.
— Интересно. — Той поиска кафе от бара и седна. — Взели сте едномесечен отпуск, полковник.
— Разбира се, за преместването.
— Ще ви очакват да се върнете… кога, след ден, два?
— Скоро.
— Кой ще ви чака? Не сте женен и не живеете с никого.
— Приятели. Колеги.
— То се знае.
Мендес подаде подложката на Джеферсън.
Той погледна най-горния лист, сетне и втория под него.
— Не можете да направите това. Как бихте могли да го направите?
Не можех да прочета какво пишеше на листите, но бяха някакви подписани заповеди.
— Разбира се, че мога. Що се отнася до въпроса как… — Той сви рамене. — Вярата може да премества планини.
— За какво става дума? Командирован съм тук за три седмици. Отпускът ми е прекъснат. Какво, по дяволите, става?
— Трябваше да вземем решение, докато сте още в сградата. Поканен сте да вземете участие в нашия малък проект тук.
— Отклонявам предложението. — Той хвърли подложката на масата и се изправи. — Пуснете ме да си вървя оттук.
— Веднага щом получим възможността да поговорим, ще сте свободен да си вървите или да останете. — Мендес отвори капака на вградена в масата кутия и разви кабелите на червен и на зелен жак. — Еднопосочна връзка.
— В никакъв случай! Но можете да ме накарате насила да се включа с вас.
— Това наистина е вярно. — Мендес ме погледна многозначително. — Не бих могъл да сторя нещо подобно.
— Аз бих могъл — рекох и извадих ножа от джоба си. Натиснах копчето, лезвието изскочи и започна тихичко да бръмчи, нажежено.
— Нима ме заплашваш с оръжие? Сержант!?
— Не, полковник. — Вдигнах острието към шията си и погледнах часовника си. — Ако до трийсет секунди не се включиш, ще се наложи да видиш как си прерязвам гърлото.
Той едва преглътна.
— Блъфираш.
— Не, не блъфирам. — Ръката ми затрепери. — Предполагам, че и друг път твои пациенти са умирали.
— Какво, по дяволите, е толкова важно в тая работа?
— Включи се и разбери. — Не го гледах. — Петнайсет секунди.
— Той ще го направи, знаете ли? — рече Мендес. — Аз съм се включвал с него. Смъртта му ще тежи на съвестта ви.
Джеферсън поклати глава и се върна до масата.
— Не съм убеден в тая работа. Но, изглежда, попаднах в капана ви.
Седна и мушна жака.
Изключих ножа. Мисля, че блъфирах.
Да наблюдаваш включени хора е толкова безинтересно, колкото да гледаш хора, които спят. Нямаше нищо за четене в стаята, но имаше подложка за писане и писалка, тъй че надрасках писмо на Амелия, в което й съобщавах в общи линии какво става. След около десет минути двамата започнаха да кимат в синхрон, затова набързо приключих с писмото, кодирах го и го изпратих.
Джеферсън се изключи и скри лице в шепите си. Мендес също се изключи и се взря в него.
— Доста е много за асимилиране наведнъж — рече той. — Но аз наистина не знаех къде да спра.
— Правилно постъпи — рече приглушено Джеферсън. — Трябва да възприема всичко. — Облегна се назад и въздъхна. — Сега, разбира се, трябва да се включа с Двайсетицата.
— На наша страна ли си? — попитах.
— Страна… Мисля, че нямате шанс и за петак. Но да, бих искал да участвам.
— Той е по-навит и от теб — рече Мендес.
— Навит, но не и убеден?
— Джулиан — каза Джеферсън, — при цялото ми уважение към прекараните от теб години като механик и към всичкото страдание, през което си преминал, за онова, което си видял… за това, че си убил онова момче… въпреки всичко може би зная повече от теб за войната и за злото, което причинява. Вярно, познанието ми е от втора ръка. — Той избърса потта от челото си с опакото на ръката. — Ала четиринайсетте години, които съм прекарал в усилие да възстановявам живота на войниците, ме правят доста подходящ доброволец за тази армия.
Всъщност не се изненадах особено. Пациентът не получава много нецензурираща обратна информация от терапевта си — връзката прилича повече на едностранна, с известно, контролирано „изтичане“ на мисли и чувства в обратна посока, — но поне знаех колко ненавижда той убийствата, а също и как въздействаха те върху хората, които са ги извършили.