Выбрать главу

— Федерално престъпление е да включваш някого против волята му.

— Наистина. Предполагам, че няма да са очаровани и от това, че сме упоили и отвлекли някого. След което сме го завързали, за да го разпитаме.

— Можете да ме развържете. Виждам, че физическата съпротива е безполезна.

— Не смятам — рече Марти. — Прекалено си бърз, прекалено добър в занаята си.

— Няма да отговарям на никакви въпроси вързан.

— О, мисля, че ще го направиш, по един или друг начин. Меган?

Тя взе спринцовката и завъртя циферблата й с две деления.

— Само кажи кога, Марти. „Тазлет Ф-3“ — рече усмихната Меган.

— Е, това вече наистина е незаконно!

— О, Господи! Ще се наложи просто да ни нарежат на парчета и сетне да ни бесят парче по парче.

— Не е смешно. — В тона на онзи се усети напрегнатост.

— Мисля, че знае за страничните ефекти — рече Меган. — Те продължават дълго. Боя се, че допринасят за ужасна загуба на теглото.

Тя пристъпи към него и той се сви назад.

— Добре. Ще говоря.

— Ще лъже — рекох.

— Може би — отвърна Марти. — Но ще разберем това следващия път, когато се включим. Ти каза, че сме най-опасните хора на света. Че ще унищожим човешката раса. Би ли си направил труда да разясниш това си твърдение?

— Само ако успеете, което не смятам за много вероятно. Ще преобразувате голяма част от нас — от горе до долу, — след което Нгуми или които и да са там, ще дойдат и ще поемат управлението. Край на експеримента.

— Ще преобразуваме и Нгуми.

— Не такова количество от тях и не достатъчно бързо. Тяхното ръководство е твърде разпокъсано. Ако преобразувате всичките южноамерикански главорези, ще дойдат африканците и ще ги изядат.

Някаква расистка картинка, помислих си, ала я запазих за собственото си канибалско аз.

— Но ако успеем — рече Мендес, — смяташ, че ще стане още по-лошо, така ли?

— Разбира се! Ако човек изгуби война, може да се изправи и да се бие отново. Ако изгуби способността да се бори…

— Но тогава няма да има срещу кого да се бориш — рече Меган.

— Глупости. Това нещо не може да въздейства на всички. Ако една десета от процента останат незасегнати, те ще се въоръжат и ще вземат властта. А вие просто ще им дадете ключа от крепостта и ще правите онова, което ви наредят.

— Не е чак толкова просто — рече Мендес. — Можем да се защитаваме, и без да убиваме.

— Как, по начина, по който се защитихте от мен ли? Да обгазите всички и да ги завържете?

— Убеден съм, че ще изработим стратегията си навреме. В крайна сметка имаме на свое разположение много мозъци като твоя.

— Ти си войник — обърна се той към мен, — и си тръгнал подир тази глупост?

— Не съм искал да бъда войник. И не мога да си представя мир, по-глупав от тази война, в която сме въвлечени.

Той поклати глава.

— Е, значи са те обработили. Твоето мнение няма значение.

— Всъщност — рече Марти — той е доброволно на наша страна. Не е преминавал през процеса. Нито пък аз.

— Тогава сте още по-големи тъпаци. Ако се премахне конкуренцията, преставате да бъдете човеци.

— Тук има конкуренция — рече Мендес. — Дори физическа. Ели и Меган играят жесток хандбал. Повечето от нас са вече бавни поради възрастта, но се състезаваме умствено по начин, който ти дори не би разбрал.

— Аз имам жак. Правил съм го — светкавичен шах, триизмерни игри. Но и вие знаете, че не е същото.

— Да, не е същото. Имаш жак, но не си бил включван достатъчно дълго, дори за да схванеш правилата, по които играем.

— Аз говоря за залозите, не за правилата! Войната е ужасна и жестока, но такъв е й животът. Другите игри са си просто игри. Войната е истинска.

— Ти си недоразвит, Инграм — рекох. — Желанието ти е да боядисаш лицето си в защитни цветове и да тръгнеш да пръскаш главите на хората.

— Аз съм мъж. Не знам какъв, по дяволите, си ти, освен че си страхливец и предател.

Не можех да се преструвам, че не ме засегна. Частица от мен искрено желаеше да го срещна насаме и да го размажа на пихтия. Което е точно онова, което той желаеше; сигурен съм, че би могъл да втъкне крак в задника ми и да го изкара през гърлото ми.

— Извинете ме — рече Марти и потупа дясната си обица, за да получи съобщение. След малко поклати глава. — Заповедите му идват от твърде високо равнище. Не мога да разбера кога го очакват да се завърне.