— Но ние не сме сигурни дали трябва да отива там — каза Амелия. — Ако хората, изпратили Инграм подир мен, са заловили Питър и са го принудили да говори, тогава със сигурност ще знаят, че Джулиан е помагал в областта на математиката. И ще го арестуват в мига; в който се яви на служба.
Стиснах ръката й.
— Мисля, че това е риск, който ще трябва да поема. Мижете да ме подредите така, че да не са в състояние да научат от мен за тукашното място.
Марти кимна замислен.
— Това е обикновена рутинна операция за моделиране на паметта ти. Но ни поставя в особено положение… трябва да изтрием от паметта ти, че си работил по Проблема, за да можеш да се върнеш в Портобело. Но ако те заловят поради Питър и открият дупка вместо памет, те ще разберат, че си бил обработван.
— Не можеш ли да го свържеш с опита за самоубийство? — попитах. — Джеферсън бездруго предлагаше да се изтрият тези спомени. Не можете ли да направите да изглежда точно така?
— Може би. Хм, може би… бих ли могъл? — Марти си наля вино в пластмасова чашка! Предложи и на Мендес, но той поклати отрицателно глава. — За съжаление това не е процес на добавяне — мога да изтривам спомени, ала не мога да ги замествам с фалшиви. — Посръбна вино. — Но има възможност. След като Джеферсън е на наша страна. Няма да му е трудно той да изтрие доста повече, тъй че да покрие и седмицата, през която си работил във Вашингтон.
— Конспирацията ми се вижда все по-крехка и по-крехка — рече Амелия. — Искам да кажа, макар да не знам почти нищо за това какво е да си имаш жак, че ако тези сили, които бъдат включени към теб или Мендес, или Джеферсън… дали няма цялата работа да се срути?
— Онова, от което се нуждаем, е хапче за самоубийство — рекох, — след като стана дума за това.
— Не мога да накарам никого да го направи. Не съм сигурен дали аз самият бих го направил.
— Дори ако трябва да се спасява Вселената? — Възнамерявах думите ми да прозвучат саркастично, но излезе като обикновена констатация.
Марти леко пребледня.
— Прав си, разбира се. Трябва да намеря хапчета, поне като някаква последна възможност. Хапчета за всички нас.
Намеси се Мендес:
— Работата не е чак толкова трагична. Пренебрегваме обаче един очевиден начин да спечелим време: можем да се преместим. На двеста мили по на север ще сме в неутрална страна. Доста ще се позамислят, дали да изпратят убиец в Канада.
Замъдрувахме над това.
— Не знам — рече Марти. — Канадското правителство няма да има основание да ни защити. Някоя правителствена агенция ще изпрати искане за екстрадиция и на следващия ден ще се озовем във Вашингтон, оковани във вериги.
— Мексико — казах. — Проблемът с Канада е, че не е достатъчно корумпирана. Ако отнесем наномашината в Мексико, можем да си купим абсолютна секретност.
— Точно така! — възкликна Марти. — А и в Мексико има множество клиники, където можем да инсталираме жакове и да направим промени в паметта.
— Но как възнамерявате да превозим наномашината дотам? — попита Мендес. — Тежи повече от тон, без да броим всичките цистерни, кофи и стъкленици със суровини, от които се захранва.
— Да използваме машината да направи камион? — предложих.
— Не мисля, че е възможно. Тя не може да произведе нещо по-дълго от 79 сантиметра. На теория бихме могли да направим камион, но ще бъде от стотици парчета, секции. Ще ни трябват двама-трима майстори и голяма машиностроителна работилница, за да го сглобим.
— Не бихме ли могли да откраднем камион? — рече плахо Амелия. — Армията разполага с много камиони. Твоят любим генерал може да променя официалните досиета, да издига и премества хора. Сигурно би могъл да ни изпрати и камион.
— Май че е по-трудно да се местят физически обекти, отколкото информация — каза Марти. — Но си струва да опитаме. Знае ли някой да шофира?
Спогледахме се.
— Четирима от Двайсетицата знаят — отговори Мендес. — Аз никога не съм карал камион, но не би трябвало да е много по-различно.
— Маги Камерън е била шофьорка. — Спомних си го от включването към тях. — Карала е в Мексико. Ричи се е научил да шофира в армията; карал е военни камиони.
Марти се изправи, движенията му бяха малко забавени.
— Емилио, заведи ме при секретния телефон. Ще видим с какво може да ни помогне генералът.
Чу се леко и бързо почукване на вратата, отвори я Юнити Хан, беше задъхана.