Выбрать главу

— Трябва да ви съобщя нещо. Веднага щом се включихме в двустранна връзка, разбрахме… че онзи мъж Питър — той е мъртъв. Доколкото разбрахме, бил е убит с голи ръце.

Амелия захапа кокалчетата на ръката си. Една сълза.

— Д-р Хардинг… — Тя се поколеба. — Вие също е трябвало да умрете. Веднага щом Инграм се убедял, че данните ви са унищожени.

Марти поклати глава:

— Това не е Отделът за технологична оценка.

— Не е и военното разузнаване — рече Юнити. — Инграм е член на ядка от ендъри. Те са хиляди, разпръснати из правителствените служби.

— Господи, Иисусе — изохках. — И сега те знаят, че можем да направим така, че предсказанията им да се сбъднат.

Инграм разкри, че лично познавал само трима други членове на „Чукът на Бога“. Двама от тях работеха в Отдела за технологична оценка — цивилен секретар на служба в офиса на Инграм в Чикаго и колегата му офицер, който бе отишъл в Сейнт Томас да убие Питър Бланкъншип. Третия познаваше само под името Йезекил, той се появявал веднъж или дваж годишно със заповедите им. Йезекил твърдял, че „Чукът на Бога“ разполага с хиляди сподвижници, разпръснати из различни държавни и търговски институции, повечето — в армията и в полицията.

Инграм бе убил четирима мъже и две жени, всичките, с изключение на един — военни (един бе съпругът на професорката, която бил изпратен да ликвидира). Убийствата бяха извършвани винаги далеч от Чикаго, повечето от престъпленията били представени като естествена смърт. При едно от тях той бе изнасилил жертвата и бе осакатил тялото й по особен начин, според заповедта си — така, че тя да изглежда като жертва на сериен убиец.

Изпитвал бе добри чувства към тях. Опасни грешници, които е изпратил в ада. Но най-много му допаднало осакатяването, напрежението в него, надявал се Йезекил да му постави и друга подобна задача.

Жакът му е бил инсталиран преди три години. Другарите му ендъри не биха го одобрили, а и той не одобрявал хедонистичния начин, по който обикновено се използват жаковете. Служил си със своя само в жак-черквите и понякога за порнопредставления, които също определял като вид религиозни изживявания.

Един от убитите от него бил механик в почивка, със стабилизиращи функции като Канди. Този факт накара Джулиан да се сети за мъжете, може би ендъри, които бяха изнасилили и обезобразили Арли, преди да я убият. Както и за ендъра с ножа пред универсалния магазин. Дали бяха просто смахнати, или част от организирано усилие? Или и двете?

На следващата сутрин се включих с онзи негодник за петдесет и девет минути. Пред него Сковил изглеждаше като момченце от църковен хор.

Трябваше да се махна някъде. Намерихме с Амелия бански костюми и завъртяхме педалите към плажа. В мъжката съблекалня двамина мъже ме гледаха някак си враждебно. Предполагам, че чернокожите тук са голяма рядкост. Или пък велосипедистите.

Не плувахме много; водата беше прекалено солена, имаше мазно-метален вкус и беше учудващо студена. Кой знае защо, миришеше на консервирана шунка. Излязохме навън, изсушихме се, като треперехме, и повървяхме малко на странния плаж.

Белият пясък очевидно не беше естествен. Бяхме карали с велосипедите си по същинската повърхност на кратера, която беше като тъмнокафяво стъкло. Пясъкът под краката ни беше твърде мек и издаваше скърцащ звук.

Изглеждаше наистина доста странен в сравнение с тексаските плажове, където ходехме на почивка — остров Падре и Матагорда. Нямаше морски птици, миди, раци. Просто голям, кръгъл артефакт, пълен с алкализирана вода. Езеро, създадено от целеустремен господ, отбеляза Амелия.

— Знам къде би могъл да намери няколко хиляди последователи — рекох.

— Вече съм го сънувала — каза тя. — Сънувах, че ме е нападнал, досущ както онези, за които разправя.

Поколебах се.

— Искаш ли да говорим за това?

Той бе разпрал корема на жертвата от пъпа до долу, след това бе направил няколко напречни разреза — нещо като „украса“, — преди да пререже гърлото й.

Тя махна с ръка.

— Реалността е по-страшна от съня. Ако това изобщо е истинската картина.

— Да.

Бяхме обсъждали възможността да са само неколцина; може би само четирима заблудени заговорници. Но той, изглежда, бе в състояние да привлече значителни ресурси — информация, пари, купонни карти, както и джунджурии от типа на АК 101. Марти щеше да разговаря със своя генерал тази сутрин.