Юдит изрече последното с напълно сериозен тон, без най-малката следа от кокетство.
— Точно вие не бива да се учудвате.
Той я погледна особено. Лицето му беше прекалено развеселено за един отговорен баща с осем банана. Юдит определено не знаеше как да се държи в подобни моменти. Усети, че бузите й пламват. Трябваше да проведе спешен телефонен разговор и загатна за своето намерение, като погледна часовника си.
— Е, май е по-добре да тръгвам — каза той.
— Да.
— Много се радвам, че се видяхме.
— Да.
— Сигурно ще се срещнем отново.
— Ако имате нужда от лампа — отвърна тя и се засмя, за да се измъкне от неловката ситуация.
Този път Бианка се появи в най-подходящия миг и попита:
— Може ли да си ходя, госпожо?
Мъжът с бананите възприе думите й като сигнал за собственото си тръгване. Когато стигна до прага на вратата, се обърна още веднъж и помаха на Юдит така, сякаш се намираше на гарата. Жестът му обаче не говореше за сбогуване, а за посрещане на някой близък човек.
4
Същата вечер Юдит на няколко пъти си спомни за него. Какви бяха думите му? „Не бива да се учудвате.“ Или по-скоро: „Точно вие не бива да се учудвате.“ Не беше ли наблегнал на „вие“? Да, определено. „Вие“ в смисъл на „жена като вас“. Много мило от негова страна. Навярно бе имал предвид, че жена като нея — толкова красива, интересна и интелигентна — изобщо не бива да се учудва, че са я познали. Да, изключително мило, повтори си наум Юдит.
Сигурно бе искал да каже, че човек среща подобна жена само веднъж в живота си — например, след като я е настъпил случайно пред щанда за сирена — и после никога не може да я забрави. Наистина много мило от негова страна.
Юдит трябваше да спре да мисли за това. Отдавна не беше на двайсет години, а и познаваше мъжете достатъчно добре, за да пренебрегне така лесно разочарованието от предишните си връзки. Освен всичко друго я чакаше работа — кафе машината се нуждаеше от почистване. И все пак си спомни още веднъж, макар и за кратко, казаното от него. „Точно ВИЕ не бива да се учудвате.“ Дали бе говорил по-общо, имайки предвид „жена като нея“ по принцип? Или бе вложил по-конкретен смисъл? „Вие. Да, точно Вие! Само и единствено Вие.“ В такъв случай бе загатнал следното: „Всяка жена на света би се учудила, но не и Вие, защото Вие сте неповторима, като никоя друга. Да, Вие! Само и единствено Вие не бива да се учудвате, че ви познах.“ Да, наистина изключително мило от негова страна. Но Юдит продължаваше да не разбира защо той я бе познал. Нищо не можеше да промени този факт. Ето защо тя се залови с кафе машината.
На следващия ден си помисли за него само веднъж, и то съвсем мимолетно. Бианка обаче внезапно заяви:
— Госпожо, нещо ми направи впечатление.
— Така ли? Какво по-точно?
— Онзи мъж си пада по вас.
— Кой мъж? — попита с престорена почуда Юдит.
— Високият, който работи наблизо и дойде да ви поздрави. Гледаше ви доста настоятелно.
Бианка поклати глава и извъртя красивите си тъмни очи.
— Глупости, въобразявате си — възрази Юдит.
— Изобщо не си въобразявам! Страшно е хлътнал по вас, госпожо! Не чаткате ли?
Това вече беше прекалено. Но именно Бианка можеше да си позволи да говори с нея по този начин. И го правеше точно защото нямаше представа, че може да си го позволи. Юдит ценеше нейната болезнена, импулсивна искреност. В случая обаче момичето се беше заблудило. Мъжът изобщо не си падаше по нея — Бианка просто си фантазираше. Та той дори не познаваше Юдит. Беше я настъпил по петата, нищо повече.
5
В неделя Герд отпразнува четирийсетия си рожден ден в бар „Ирис“ — сумрачно заведение, което трябваше да го подмлади с поне десет години. Герд беше много популярен сред приятелите си. От петдесетте поканени гости дойдоха осемдесет. Двайсетина от тях решиха, че не е хубаво да се лишават от приток на кислород, и въпреки уважението си към рожденика се преместиха в съседния бар „Финикс“. Той изглеждаше почти празен благодарение на пианиста, който свиреше на живо. Юдит се присъедини към групата.
Особено настойчив тази вечер беше един мъж, изгубил отдавна значението си за Юдит. Казваше се Якоб — жалко за хубавото му име. Всички теми между двамата отдавна бяха изчерпани (или премълчани). След три години интимни отношения, които Юдит смяташе за доста половинчати, тя се бе принудила да сложи край. Причината се криеше в тежката житейска криза на Якоб, наречена Щефани. Двамата се ожениха скоро след това.