В общуването си с пациентката той несъмнено беше най-умелият от всички. Винаги изглеждаше развеселен и безпроблемно се приспособяваше към сложните й настроения, към противоречивите й състояния на въодушевление и меланхолия, на летаргия и енергичност. В отношението му не се долавяше и най-беглата следа от упрек, независимо колко зле се чувстваше Юдит, колко трудно общуваше с другите или колко малко даваше от себе си.
Докато Герд и останалите полагаха огромни (и най-често напразни) усилия да прикрият разочарованието си от нейното безразличие, за Ханес то бе най-естественото нещо на света. Той възприемаше Юдит с всичките й недостатъци. В негово присъствие тя не се срамуваше от болестта си и не изпитваше угризения поради факта, че е изцяло зависима от грижите на околните. Когато Ханес беше с нея, Юдит започваше да се примирява със съдбата си и дори да я приветства.
3
Не след дълго посещенията му зачестиха и в работните дни. Обикновено той заместваше някой от приятелите й, които ставаха все по-ангажирани и още в средата на ноември оправдаваха отсъствието си с предколедния стрес. Вероятно бяха разочаровани и изнервени, тъй като Юдит не проявяваше и най-малките признаци на напредък, не желаеше да общува и предпочиташе часове наред да се взира безмълвно в стената. Но какво очакваха да им разкаже? Животът й се състоеше от празни дни и пусти нощи. Никой от тях не можеше да си представи колко й е тежко. Нима имаше смисъл да се впуска в ненужни обяснения?
С Ханес беше по-различно. Той не искаше нищо от нея, просто се отдаваше на обичайните си занимания. Украсяваше масите и етажерките, чистеше кухнята (дори и когато тя блестеше от чистота), слушаше музика, подсвиркваше си старомодни мелодии, сменяше телевизионните канали в търсене на сериозни новинарски емисии, прелистваше специализирани книги и фотоалбуми на Юдит, записваше си разни неща, правеше скици и работеше върху малки проекти. В нито един момент обаче не я изпускаше от очи. Винаги стоеше близо до нея и се усмихваше ободрително. Едно нещо го различаваше коренно от останалите — той рядко я заговаряше и така й спестяваше неудобния въпрос как се чувства. Очевидно го знаеше по-добре от самата Юдит.
Ако се случеше да остане там до сутринта, тя изобщо не го забелязваше. Най-вероятно спеше на канапето. Винаги се събуждаше преди нея и приготвяше кафе в кухнята, а дотогава бяха заличени всякакви следи от нощното му присъствие.
Само в една от онези обвити в гъста мъгла ноемврийски нощи Юдит изгуби контрол. Може би бе забравила да вземе някое от хапчетата си или без да иска, бе удвоила дозата. Или пък бе сънувала кошмар, който внезапно я изтръгна от безметежния унес и я върна към старите страхове. Тя имаше чувството, че гласовете и шумовете ще се появят всеки момент и ще я тласнат отново към улицата. Дори й се стори, че чува характерния металически звук от огъване на ламарина и специфичния звън на испанския кристален полилей. Но преди гласът, който имитираше Ханес, да успее да каже „цялата тази навалица“, наоколо настъпи тишина. Някой запали нощната лампа. Юдит усети как нечия голяма студена длан докосва горещото й чело. Той се приведе внимателно над нея и прошепна:
— Успокой се, скъпа моя. Всичко е наред. Аз съм при теб, нищо лошо няма да ти се случи.
— И ти ли го чу? — попита Юдит, разтреперана от страх.
— Не — отвърна той. — Сигурно си сънувала кошмар.
— Ще останеш ли при мен, докато се съмне?
— Наистина ли искаш да остана?
— Да, моля те. Само докато изгрее слънцето.
4
В края на ноември дойде време за очаквания с ужас контролен преглед при Йесика Райман. Майка й я придружи, но дори тя не бе в състояние да влоши още повече ситуацията. Юдит бе взела със себе си тоалетни принадлежности, козметика, няколко нощници и тениски. Смяташе, че ще се наложи да я приемат в клиниката. Във всеки случай нямаше никакво желание да заблуждава Райман, въпреки че лекарката едва ли заслужаваше да я види в подобно отчайващо състояние.
— Здравейте, как сте? — посрещна я тя.
— Благодаря, душевноболна съм — отговори Юдит.
Райман се засмя, но този път само се престори на развеселена. Веднага попита Юдит от какво се страхува, след като трепери толкова.
— В момента от вас — отвърна тя.