— Разбирам ви отлично, скъпа моя — заяви Райман. — Изглеждате доста оклюмала!
— Знам, но не мога да променя нищо. Най-добре ще е отново да ме приемете в клиниката.
— Не, така няма да постигнем напредък. Предлагам ви да се заловим за работа.
След като лекарката премери пулса и кръвното й налягане и светна с фенерче в очите й, Юдит трябваше да опише унесеното си състояние през последните седмици, и то в най-големи подробности. Твърде неприятно начинание, като се имаше предвид, че тя отдавна не можеше да намери думи, с които да обрисува емоциите си. Като възнаграждение за усилията й Райман я посъветва да спре две от лекарствата и да намали наполовина дозата на останалите, сред които беше и любимото й бяло хапче.
— Липсва ми борбеният ви дух — каза загрижено психиатърката и стисна силно дланта й. — Искам да се вземете в ръце. Вашето здраве зависи изцяло от менталната ви дисциплина. Необходимо е да раздвижите ума си и да поработите над себе си, а не да потискате проблема. Трябва да стигнете до ядрото му.
— Вече нямам проблем. АЗ съм проблемът.
Веднага съжали за думите си. Райман изглеждаше обидена.
— Щом пациенти като вас се предават, най-добре ще е да затворим клиниката. Как ще помагаме на онези, които наистина са тежко болни?
— Значи не вярвате, че съм тежко болна? — попита Юдит.
— Виждам само, че на всяка цена искате да станете. И вече сте поели по най-сигурния път. Самата АЗ се разболявам, докато ви наблюдавам как го правите!
5
Два дни поред Юдит се опита да не взема лекарства и да запълни празнотата в главата си с мисли за първопричината на проблема. Навярно наркоманите се чувстваха по подобен начин при прехода от абстиненция към поредната душевна криза. Когато си въобразяваше, че изобщо не е тежко болна, което се случваше на все по-кратки интервали, състоянието й видимо се влошаваше. Причината се криеше в мрачното опасение, че отново ще остане съвсем сама. Едва ли някой щеше да иска да й помогне. Дори майка й нямаше да се чувства задължена да бъде с нея и да й мърмори на главата.
В един от сеансите с Артур Швайгхофер тя събра сили да му разкаже за среднощните звуци, предизвикани от испанския кристален полилей. Благодарение на Зигмунд Фройд терапевтът беше твърдо убеден, че като дете Юдит е преживяла някаква неосъзната трагедия в магазина за лампи. Известно време двамата разсъждаваха върху въпроса и трескаво обменяха идеи, но тя постепенно насочи разговора към приключенията и ветроходството.
В първата от двете безсънни нощи майка й бдеше над нея, макар че със същата сила важеше и обратното — Юдит внимаваше да не събуди майка си, за да не се налага да й обяснява защо не спи. На втората вечер тя очакваше Ханес, който още следобед й съобщи, че ще закъснее. В девет часа дойде и окончателният му отказ: съжалявал ужасно, но една от колежките му се разболяла и той трябвало да завърши проекта й до следващата сутрин, когато бил крайният срок за предаването му.
До полунощ Юдит обиколи многократно жилището, включи всички лампи, пусна радиото, телевизора и дори празната пералня, за да заглуши всякакви въображаеми звуци и нашепвания. Прочете на глас няколко страници от „Искам някой някъде да ме чака…“ на Анна Гавалда и си затананика коледни песни. Изведнъж се почувства толкова далеч от съня и тъй близо до следващия пристъп на паника, че скоро щеше да й се наложи да повика майка си, бърза помощ или двете едновременно. Другият вариант, на който се спря в крайна сметка, беше отново да вземе лекарствата си в добре изпитаната доза. Първо белите против дълбоката тъга, а после и останалите — за въоръжаване с рицарски доспехи, потъване в спасителна умора и постигане на приятна празнота в мозъка. Комбинацията от всички най-сетне щеше да й осигури дългоочаквания сън.
6
Когато се събуди на следващия или по-следващия ден от гузна съвест, Юдит дочу гласове, които принадлежаха на реалността и се носеха от кухнята. Майка й и Ханес обсъждаха бъдещето.
— Наистина ли би го направил за нас? — попита развълнувано мама, сякаш бе тъщата от някоя семейна сага.
— Разбира се, отлично знаеш, че я обичам и никога няма да я изоставя — отвърна Ханес съвсем в стила на героичния закрилник.
Последваха технически и организационни подробности около предстоящите домашни грижи за дългосрочната пациентка Юдит.
На нощното шкафче до леглото, до каната с вода, я очакваше поредната серия хапчета, подредени съблазнително по големина и форма. Наблюдаваха я подканващо като точиците на зар, който обещава сигурна печалба.