Междувременно Ханес сподели с майка й, че подготвя голяма коледна изненада. Разбира се, тя беше предназначена за Юдит, но роднините и приятелите й също трябваше да присъстват. Навярно бе организирал малко празненство.
— Да видиш само как ще се зарадва — дочу думите му Юдит.
— Дали изобщо ще осъзнае какво се случва? — попита мама с типичния си очарователен тон.
— Да, да, със сигурност — увери я Ханес. — Дори и да не го показва, вътрешно тя възприема нещата като всички нас.
5
На петнайсети декември Юдит се възползва от отсъствието на Ханес, който бе заминал по работа извън града, и заедно с Бианка се отправи към далечната сладкарница „Аида“ на Талиащрасе. Басти вече ги чакаше там, седнал под силната светлина на електрическата крушка, която придаваше на рижавата му коса още по-ярък цвят. Той въртеше напрегнато обицата над горната си устна.
— Подозренията му са се потвърдили — заяви Бианка.
Само за няколко седмици тя се бе превърнала в достоен кандидат за ролята на комисар в някой криминален сериал. Щом чу казаното, Басти кимна демонстративно с отворена уста — сигурен знак, че се е предал без бой и завинаги е преотстъпил думата на своята приятелка.
— Спомняте ли си какво ви обясних за светещите прозорци, шефке? — попита Бианка. Без да дочака отговор, продължи: — Когато господин Ханес се прибира вкъщи вечер, във входа светват петте прозореца. Подобно на всички останали хора в сградата, той първо включва лампите на стълбището. Но прозорци седем и осем на четвъртия етаж остават тъмни, тъй като господин Ханес не включва осветлението в жилището си. Сещате ли се?
— Да, смътно — отвърна Юдит.
— А сега слушайте внимателно!
— Добре.
— Ние вече знаем защо не го прави.
— И защо?
— Опитайте се да отгатнете от три пъти.
— Бианка, моля те, нямам настроение за игрички!
— Хайде, кажи й най-сетне — изръмжа Басти.
— Той не включва осветлението в апартамента си, защото изобщо не живее там.
— Как така?
— Доста е сложно за обяснение, затова ще започна отначало.
— Бианка, направо ме побъркваш!
— Докато Басти наблюдавал съсредоточено седми и осми прозорец и се чудел защо остават тъмни, забелязал, че съседният прозорец, тоест номер шест, винаги свети. Нали, Басти?
Той кимна.
— А номер пет, който е малко по вляво, също светел, но не толкова ярко, защото на практика бил огряван от номер шест.
— Чудесно, и какво?
— Винаги когато господин Ханес влизал в сградата…
— Да, да, знам за стълбището. Премини към съществената част!
— Не бъдете толкова нетърпелива, отнемате ми цялото удоволствие! — нацупи се Бианка.
— Хайде, кажи го — измърмори Басти.
— В даден момент Басти видял, че пети прозорец изведнъж започва да свети по-силно, когато господин Ханес се прибира у дома. Първоначално предположил, че е чисто съвпадение. Но винаги щом…
— Господин Ханес се връщал вкъщи… — прекъсна я Юдит.
— Да, шефке, именно. Тогава пети прозорец грейвал по-ярко. И то несъмнено, защото някой светвал лампата в стаята. А този някой може да бъде само един човек.
— Господин Ханес — избоботи Басти.
— Интересно, нали? Следователно господин Ханес не живее в своя апартамент, а в съседния.
— Двайсет и първи — уточни Басти.
— И ако живее там самичък, явно никак не обича да пести електричество, тъй като по цял ден не гаси лампата на номер шест.
— Тоест има вероятност изобщо да не живее…
— Сам! Браво, шефке, точно това решихме двамата с Басти.
— А може би с…
— Трудноподвижната вдовица с бананите — изръмжа отново Басти и завъртя сребърната си обица.
6
През следващите пет дни Юдит трябваше да се преструва на душевноболна и същевременно да се държи така, сякаш нищо не се е случило. След поправителния по математика в седми клас това беше най-трудното изпитание в досегашния й живот.
На двайсети декември Ханес бе изцяло ангажиран със служебни задачи и предпразнични подготовки. Майката на Юдит бе принудена да прекара следобеда в магазина за лампи, тъй като на Бианка спешно й се налагаше да посети гинеколога си. Причината за отсъствието й беше достатъчно уважителна, а и до Коледа оставаха само четири дни.