3
По-късно Юдит щеше да съжалява, че не може да си спомни ясно следващите часове. Наложи се да изпие още две пълни чаши вино, за да овладее внезапно обзелото я притеснение преди появата на Ханес. Ето защо възприятията започнаха да й изневеряват след изключително странната сцена по посрещането му.
Разговорът внезапно замря. Той застана пред тях, облечен с кафяв кадифен панталон, бяла риза, закопчана плътно до яката, и светлосин пуловер без ръкави. Излъчваше такова въодушевление, сякаш току-що бе спечелил „Оскар“ за главна мъжка роля. Широката му усмивка заслепи осветлението на терасата, когато той се представи с думите:
— Аз съм Ханес.
Юдит искаше да потъне в земята. Той се наведе над масата, здрависа се поотделно с всички, разгледа внимателно лицата им и повтори старателно техните имена, все едно се подготвяше да прави научно изследване.
Още не загатваше с нищо, че е забелязал присъствието на Юдит. Изведнъж извади две жълти кутии от някакъв плик — сигурно съдържаха банани с шоколадова глазура.
— Донесох ги за децата — обясни Ханес.
Откъде знаеше, че домакините имат две деца? Юдит беше ли му разказвала за Илзе и Роланд? Споменавала ли бе нещо за Мими и Били? И дори да го беше направила, Ханес как бе запомнил всичко това?
Последваха други подаръци. Илзе получи бутилка зехтин, която той й подаде със следното обяснение:
— Според мен е най-добрият в цяла Умбрия. Изключително ароматен е, надявам се да ви хареса.
Накрая връчи на Роланд бутилка е кехлибарена течност, най-вероятно уиски. Церемонията завърши с думите:
— Още веднъж сърдечно благодаря за любезната покана.
Изрече ги толкова тържествено, сякаш рецитираше стихотворение по случай Деня на майката. Човек би помислил, че не е ходил на гости от двайсет години и се е подготвял за социалната си проява поне от три седмици.
Чак сега Ханес демонстративно се обърна към тъмния ъгъл, където се криеше Юдит, и я обгърна с две ръце. Тя почувства лек натиск, който я накара да се изправи. Той стоеше пред нея, почти с две глави по-висок, сложил ръце върху раменете й. Гледаше я с такова умиление, като че ли за пръв път виждаше изгрева на слънцето. След една почти непоносимо дълга пауза, през която коленете й започнаха да омекват, а главата й се завъртя от алкохола, Ханес обяви на всеослушание:
— Юдит, много се радвам, че се срещаме още днес. Не можеш да си представиш колко съм щастлив!
От този момент нататък всичко потъна в мъгла. Както отделните сцени, така и целият филм. Оставаха само надписите, които продължиха до ранната утрин. Юдит използваше кратките проблясъци на мисълта си, за да доближи чашата с вино до устните си. Лицата около нея се сливаха и постепенно изчезваха. Единствено образът на Ханес изплуваше отново и отново пред очите й. Веднъж съвсем далеч, друг път — ужасно близо. Ту усещаше дъха му, ту виждаше блестящите зъби на баба му. Плътният му глас бе съпроводен от движение, бърборене и смях.
По някое време Юдит се събуди, защото шумовете внезапно бяха утихнали. Подпираше се на някаква стена, която се оказа Ханес. Той я попита дали се чувства зле, но тя не бе в състояние да отговори. Липсваше й нужната концентрация. В даден момент се отвори някакъв страничен прозорец и Юдит почувства полъха на вятъра върху лицето си. Скоро таксито, в което пътуваше, спря точно пред входа на жилищната й сграда. Ханес слезе с нея, като я подпираше да не падне. Беше й приятно да чува гласа му. След малко тя усети познатата миризма на стълбището. Той натисна копчето на асансьора за последния етаж. Юдит му подаде дамската си чанта и чу как ключовете й подрънкват. Долови допира на кадифения му панталон по краката си и мекотата на пуловера му върху бузата си. Скоро вратата се отвори, а после се затръшна зад гърба й. Всичко наоколо беше тъмно и тихо. Леглото се оказа на една ръка разстояние.
4
Неделният ден започна към единайсет сутринта. Юдит забеляза, че е полугола, залитна на ставане от леглото и се опита да намери вибриращия си телефон. Човекът, нарушил така дръзко спокойствието й, беше Герд.
— Как си? — попита той.
— Нямам представа.
— Снощи нормално ли се прибра?
— Сигурно.
— Сама ли си?
— Мисля, че да.
— Ако искаш, ще ти звънна по-късно — предложи Герд.