— Не — отвърна тя, като имаше предвид „нито сега, нито после“.
— Какво се случи с теб вчера?
— Моля?
— Направо се отряза.
— Кой? Аз ли?
— Беше доста пияна.
— Съжалявам, не съм го направила нарочно.
— Толкова ли си влюбена?
— Влюбена ли? Не знам.
— Да ти кажа ли какво е първото ми впечатление от Ханес?
— Да, защо не.
— Действително ли искаш да знаеш?
— По-добре не.
— Ханес е сууупер!
— Наистина ли?
— Да, всички са във възторг от него. Той е искрен, любезен и внимателен. Много приятен събеседник. И е забавен.
— Сериозно ли?
— Юдит, Юдит, страхотно попадение.
— Мислиш ли?
— Вчера малко се беше отнесла, но само да беше видяла колко мило се държа с теб!
— Той винаги е такъв.
— Ханес те боготвори, Юдит.
— Едва ли.
— Казвам ти, по-хубаво нещо не може да ти се случи.
— Така ли смяташ?
— Ако бях жена, щях да си мечтая точно за такъв мъж.
— Хм.
— Изпрати ли те до вас?
Настъпи кратко мълчание.
— Юдит, там ли си?
— Герд, май е по-добре да си легна отново.
Тя приключи разговора, довлачи се до банята и си облече черния хавлиен халат. Надникна в тоалетната, кухнята, дневната и спалнята, но не откри нищо необичайно. Отвори гардероба, хвърли бърз поглед под леглото и опипа матрака. Разучи гънките на чаршафа, преди да съблече отново халата. После се пъхна под завивките и въздъхна с облекчение. Ханес определено не беше там. Не бе останал дори за миг, в противен случай щеше да го надуши, да усети присъствието му, независимо от състоянието си. Сега можеше да заспи спокойно. Искаше да сънува него.
5
Въпреки че желаният сън не я споходи, Юдит се чувстваше достатъчно отпочинала, когато се събуди към три следобед. Беше ужасно гладна и си поръча пица „Четири сезона“. Заедно с нея куриерът й поднесе огромен букет цветя.
— За съжаление не са от мен — поясни той. — Намерих ги на изтривалката.
Букетът се състоеше от двайсет и пет тъмночервени рози. Към тях бе прикрепена, малка бележка. Юдит я разгърна и прочете „За най-прекрасната жена, която някога съм изпращал до къщи, без тя да разбере. С обич, Ханес“.
Юдит беше като ударена с мокър парцал. Реши да възстанови в детайли изминалата нощ, затова започна да звъни последователно на всички присъствали и да събира впечатленията им от Ханес Бергталер.
Илзе: „Представителен мъж. Държи се много естествено. Има голяма глава и усмивка като от реклама на паста за зъби. Любимец на всяка тъща. В модно отношение по-скоро консервативен. Късата прическа не му отива. Струва ми се принципен. Малко е особен, но не е скован. Може да гледа една жена дълбоко в очите. Добър слушател. Обича децата. Интересуваше се доста от Мими и Били. Дори им донесе подарък. Изключително мил човек. Едно голямо плюшено мече. И най-важното — той е лудо влюбен в теб.“
— Наистина ли? — попита Юдит. Радваше се да го чуе.
— През цялото време те боготвореше — завърши Илзе.
Роланд: „Страшен симпатяга. Човек може да разчита на него. Няма нищо неискрено в поведението му. Подхожда открито и сърдечно към всички. Добър събеседник. Говори изключително убедително. Разказа доста интересни неща за архитектурата. Не те изпускаше от очи.“
— Сериозно ли? — попита Юдит.
— Много е влюбен в теб.
— Така ли мислиш?
— Убеден съм.
Валентин: „Силно емоционален, направо нетипичен мъж. Изобщо не е надут. По-скоро е мекушав.“
— Мекушав ли? — учуди се Юдит.
— Не, мекушав не е точната дума. Всъщност знае добре какво иска.
— Интересно.
— Много си пада по теб.
— Да, известно ми е.
— Страшно много.
Лара: „През цялото време ме гледаше толкова… мило и доверчиво, като по-голям брат. Имах чувството, че се познаваме отдавна. Сподели с Валентин, че двамата доста си подхождаме и че си личи колко държим един на друг. Изрази радостта си, че се е запознал с нас. Попита ме дали винаги прекаляваш с алкохола. Държи да покани всички ни на гости. Заяви, че си жена мечта.“
— Жена мечта ли?
— Да, цитирам буквално. А как се целува?
— Моля?
— Хубаво ли се целува?