— Харесва ли ти тук? — прекъсна я Рита и побутна назад сламената си шапка.
— Това е моят свят и не е моят свят — отвърна Патрикия. — Стига да имах възможност, веднага бих се върнала у дома.
— А можеш ли?
Патрикия кимна към яркото небе.
— Може би. Всъщност едва ли. Веднъж, преди години, към Гея беше отворена нова врата и с помощта на царицата тръгнах да я търся. Изгубих години за тази задача. Все едно че преследвах призрак. Ту се появяваше, ту изчезваше. От близо двадесет години я няма.
— Ако я беше открила, щеше ли да те отведе на Земята?
— Не — поклати глава наместницата. — По-скоро щях да се озова в Пътя. Виж, оттам мога да се прибера у дома.
Кой знае защо, Рита почувства тъга за уморената старица. Наместницата вдигна очи към нея, погали я с поглед и попита:
— Искаш ли да се позанимаваме с геометрия?
— Да! — подскочи радостно Рита.
Рита се беше излегнала на койката в почти пустата, боядисана в-бяло стая, заслушана във вълните от далечната буря — могъщ тътен от блъскащите в скалите Посейдонови юмруци. Луната изпълваше с хладна светлина близкия ъгъл. Рита усети нечие присъствие в стаята и надзърна през спуснатите си клепачи. Една сянка пресече светлината. Момичето се размърда неспокойно в леглото.
Сянката я доближи. Беше Патрикия.
Рита затвори очи и отново ги разтвори. Не изпитваше страх от наместницата, но не можеше да си обясни какво търси в стаята й по това време. Патрикия взе ръката на своята внучка със съсухрените си, издължени пръсти и положи в дланта й някакъв метален предмет, твърд и гладък, непознат и същевременно приятен за докосване. Рита измърмори някакъв неясен въпрос.
— Остави я да те опознае — прошепна Патрикия. — След години, когато пораснеш, тя ще стане твоя. Вслушай се в онова, което ти казва, мое дете. Тя ще ти съобщава кога и къде. Аз съм твърде стара за нея. Ти трябва да откриеш пътя за дома вместо мен.
Сянката отново пресече стаята и препречи за миг лунната светлина. Стаята се изпълни с мрак. Рита затвори очи и ги отвори чак на сутринта.
От тази сутрин Патрикия започна да обучава Рита на два нови езика, които не бяха познати на Гея — английски и испански.
Пет години по-късно наместницата издъхна в същата пуста бяла стая, в която нейната внучка бе прекарала онази бурна нощ, както и много други. Край смъртния й одър бяха само тримата й синове. Рита, вече млада жена, тъкмо започнала третата си година от следването в Академията, не знаеше как да възприеме вестта. Беше средна на ръст, със стройно гъвкаво тяло, лицето й бе по момчешки привлекателно, имаше червеникавокафяви коси и извити като дъги вежди над проницателните зелени очи. Очите бе взела от баща си, а овала на лицето — от майка си. Коя ли част от нея принадлежеше на Патрикия? Какво й бе оставила в наследство наместницата? Сигурно таланта за физика и математика. Тези две дисциплини най-много й се удаваха в Академията.
Една пролет, близо година след погребението, бащата на Рита я отведе в тайна пещера, разположена на десетина стадия североизточно от Линдос, съвсем близо до мястото, където се беше родила. По пътя категорично отказа да отговаря на въпросите й. Припомни й, че вече е голяма и трябва да проявява търпение. В първия миг й се дощя да му възрази — в края на краищата тя бе напълно самостоятелна и дори вече си имаше любовник. Никак не й се нравеше цялата тази тайнственост. Но той продължи да настоява и тя не посмя да проявява повече упоритост.
Пещерите бяха няколко, всичките до една затворени от тежки ръждясали метални врати. Но пантите им се оказаха добре смазани. Високо над тях в небето прелетя реактивен въздухолет, оставяйки снежнобели дири по синия небосвод — вероятно беше излетял от пустинния аеродрум в Киликия или Юдея.
Баща й отключи една от вратите с огромен ключ от тежката връзка, която извади, а после набра комбинация от девет числа върху секретната ключалка. Поведе я през хладното мрачно преддверие покрай бидони с вино, маслинено олио и метални контейнери с изсушена и херметически затворена храна, а после през втора врата, зад която започваше прихлупен тунел. Едва когато тъмнината стана почти непрогледна, той натисна едно копче на стената и включи осветлението.