Фарен Силиом обмисляше всички тези неща в своя апартамент. Все още не беше привикнал’ напълно към новото си тяло, съжаляваше, че бе станал причина за незапланувано изразходване на скъпи материали, но направо ненавиждаше мисълта да продължи съществуването си в нематериална форма.
Ако на Шишарк е писано да умре, по-добре и той да загине с него, вместо да се изправи пред обвиненията на съгражданите си.
Подобно на Корженевски, президентът също изпитваше необяснима меланхолия, ала категорично отказваше да признае, че възнамерява да постъпи като предател, Нещо повече, погледнато в космически мащаби, той бе истински герой — не че се нуждаеше от подобно оправдание. Всъщност точно в този момент президентът не бе нищо повече от посредник между определени сили и конкретния момент от историческото развитие на човечеството, истинско олицетворение на съдбата, която повечето политици лъжливо смятаха, че контролират.
Фарен Силиом разбираше добре мястото си в историята на Шишарк и съвсем не мислеше, че то е почетно. Без да иска разрешение от никого, само защото притежаваше определена власт в конкретния момент, той бе наредил — или по-скоро подкрепил — разрушаването на уникалния астероид. Беше го извършил, подтикван от на пръв поглед неоспорими аргументи, въпреки че крайната цел му се струваше смътна и дори непонятна. „Така е, защото позволих да бъда убеден от боговете — мислеше си той. — Историците рядко са снизходителни към политическите лидери.“
Семейството му вече се беше прехвърлило на Земята, в един от лагерите в югоизточна Азия. Имаше две деца, и двете заченати и родени по естествен път — в съответствие с надеритската традиция. Не беше трудно да си представи съдбата на тези деца — щяха да израснат в едно първоначално чуждо и непознато земно обкръжение, откъснати от центровете на цивилизация — орбиталните тела със сигурност щяха да се изолират от земната цивилизация. Лишена от поддръжката, на която толкова разчиташе, земната цивилизация щеше да поеме надолу, по пътя към разложението и деградацията. Кой можеше да предвиди подобен край в онези ентусиазирани времена след Разделянето?
Земята отново щеше да следва своя посока, забравила надеждите на Възстановяването и вярата в Хексамона. Президентът бе наредил изстрелването на дистанционни монитори в няколко орбити около Шишарк — всички бяха свързани с неговото контролно табло. Искаше да наблюдава от различни гледни точки историческия миг — когато и ако настъпи. Все още таеше в себе си известен, макар и слаб, скептицизъм. Шишарк винаги бе съществувал! Поне в неговия живот…
Остана малко засрамен от вълната сантиментални спомени, която неочаквано го заля. Макар и не по-малко сложни, тези отминали времена бяха много по-разбираеми. Никога досега не беше допускал, че ще изпитва носталгия по грандиозното творение на Корженевски.
Изглежда, че от момента на Разделянето Хексамонът бе изгубил представа за своето място в света. Така и не бе открил родния си дом.
71.
Началото на Пътя
Олми протегна ръка и докосна огледалната повърхност на потока. Пръстите му се плъзнаха неусетно в посоката, в която бе приложил лекия натиск. Лишен от всякакви сили на триене, концентрирал в себе си огромна мощ, преди Разделянето потокът бе един от главните източници на енергия за Хексамона.
Корженевски го наблюдаваше от своята раковина.
— Можеш ли да влезеш в корабите?
— Поне в един от тях ще мога със сигурност — отвърна Олми. — Имам пропуск за този. — Той посочи първия кораб в редицата, най-близкия до потока, същия, който бе пострадал по време на енергийното изригване. Сега корабът бе ремонтиран и готов за пътешествие. — По време на Разделянето именно с него извършихме последното пътуване в Пътя, малко преди отсамният му край да се затвори… бяхме заедно с Гари Ланиер и Патриша Васкес. Откарахме представителите на Тимбъл и другите светове… и оставихме Патриша до едно подходящо място с геометрични колоди, за да отвори своя врата.
Двамата пресякоха с плавен полет прохода и спряха пред поточния кораб.
— Не зная по какво го различаваш — призна Корженевски. — За мен всички са еднакви.
Олми притисна длан в една овална вдлъбнатина върху външната страна на кораба и входният люк се разтвори безшумно. Посрещна ги миризма на тапицерия, застоял въздух и химически очистители. Ярката електрическа светлина озари стената в близкия край на прохода, върху която затрептяха сенките им.
Олми последва едва забележимите оранжеви насочващи силови линии, които го отведоха при пулта за управление. Корженевски се спусна след него в прозрачната кабина. Намираха се в носовия отсек.
Съществуват ли някакви ограничения за предстоящото пътуване? — попита го джартът.
Не и за мен, отвърна Олми. Пропускът, с който разполагаше, отговаряше на ранг сенатор от Хексамона и доколкото му беше известно, засега статусът му оставаше непроменен. Не се съмняваше, че корабът ще се подчини на всяка негова заповед. Едва ли някой би заподозрял присъствието на шпионин толкова високо в управлението на Хексамона. Във всеки случай, със сигурност не очакваха да открадне кораб, с който да се понесе навътре в Пътя…
Щяха да успеят — с подкрепата на президента и помощта на Тапи.
Олми пъхна ръце в ръкавиците за управление и създаде широко тракционно поле около кораба. Стените на мрачния проход се озариха от зеленикаво сияние. Корабът потегли плавно към раковината.
Междувременно Корженевски се обърна чрез дистанционния компанел към раковината и я инструктира да пропусне през себе си поточния кораб. Щяха да пресекат разредената й стена и да се скачат със сингуларната. Потокът трябваше да премине през самия център на кораба, където за целта бе оборудван изключително прецизен изобразен генератор. В момента на скачването отвореният край на генератора щеше да прилепне към отсрещния полюс, а разположените по вътрешната повърхност клампи щяха да опрат сингуларната. Осъществявайки, по команда от Олми, натиск върху нея, клампите щяха да предизвикат ефекта на „пространствена трансформация“, благодарение на който поточният кораб се задвижваше по хода на сингуларната.
— Моят частичен даде нареждане за започване на последната фаза от евакуацията — докладва му Корженевски. — Точно след шест часа в стената на Пътя ще бъде предизвикана мощна разрушителна вълна. Дотогава трябва да сме далеч навътре.
— Уморен ли сте от живота, сер Инженер? — попита го Олми, докато проверяваше двигателите.
— Не зная — призна Корженевски. — По-скоро съм уморен от това, че не знам кой съм.
Олми кимна с разбиране.
— За да узнаем кои сме! — произнесе тържествено той и вдигна тост с въображаема чаша. Сетне бавно подкара поточния кораб напред, право през прозрачните стени на наблюдателната раковина и върху безкрайната, гладка, огледална лента на сингуларната.