Ала въпреки това общият грохот нараства. Северната стена се пропуква от центъра към периферията — като стъклена чиния, ударена с куршум. От стената се отделят цели планински маси от астероидна метално-каменна скала и политат във всички посоки. Някои от тях се спускат плавно надолу, към пода на долината, и я покриват, сякаш са черен дъжд. Други се носят на спирали, разбивайки всичко по пътя си.
Това е последната картина, предавана от частичния, преди цялата кухина да избухне навътре, вдигайки гигантска шокова вълна по пода. Всичко се скрива зад завеса от прах и дим, а миг след това предаването спира.
„Ето че отхапа единия край на Шишарк — мислеше си Фарен Силиом — и сега вече се протяга към мен…“
Частичният в Пета кухина вижда, как планини и реки губят облика си, превръщайки се в една обща безформена маса. Северният полюс се пропуква и пада, но през отвора не бликва лава, а гъст, непрогледен дим, който изпълва вътрешността на кухината. И този частичен преустановява предаването.
Пратеникът на президента в Четвърта кухина първо Долавя далечен тътен, който бързо нараства и преминава прага на слуха. Дърветата изхвърчат нагоре заедно с корените си, реките и езерата започват да кипят.
След пълното разрушаване на Шеста кухина астероидът вече не притежава собствена инерционно-поглъщаща система, а това означава, че при следващото му преместване в пространството градовете във Втора и Трета кухина ще бъдат сринати из основи като къщички от карти.
Фарен Сили ом вече вижда неизбежния си край, до който остават броени минути. Той няма да присъства на заключителните епизоди от историята на Шишарк.
77.
Пътят
Корженевски знаеше, че веднага след образуването си вълната ще помете всичко в кухините на Шишарк. Взривът вероятно бе завъртял астероида около оста му, довършвайки невъобразимата картина на пълно разрушение.
С помощта на имплантиралата си памет можеше да си представи всичко в най-малки подробности. Някакво неясно чувство на вина го караше да присъства на ужасяващите сцени, родени от собственото му въображение, и да ги подхранва с нови, още по-реалистични детайли… Защото отговорността бе изцяло негова — нали той бе построил Пътя.
Вече пет часа пътуваха. Ри Ою се полюшваше зад тях.
Лицето му бе спокойно.
От време на време поточният кораб едва доловимо потрепваше. Олми поиска образна характеристика на околността през следващите няколко хиляди километра. Първо забеляза някакво странно квадратно петно, което плуваше на около километър над сингуларната.
Наближаваме първата поточна станция, предупреди го джартът. Намали скоростта.
Олми повиши налягането в клампите и потокът под тях се озари във флуоресциращо зелено сияние. Скоростта им щеше да спадне до нулата в близост до зоната, където приключваха първите пет милиона километра от пътешествието им. Джартът бе предвидил съвсем точно местоположението на първата станция.
— След четири часа ще стигнем поточната станция — съобщи Олми на Инженера.
В този момент джартът пое управлението и започна да изпраща сигнали по поточния предавател.
78.
Аксис Евклид
На обемното изображение, което наблюдаваше Рам Кикура, Шишарк се въртеше бясно около оста си като някаква колосална макара, дърпана от невидим конец. Около една трета от повърхността на астероида бе обхваната от пламъци, оставяйки зад себе си дълга димна опашка от червена мъгла.
Току-що й бяха съобщили, че совалката на Хофман не е пострадала при взрива, но всички връзки, с изключение на официалните правителствени канали, временно са прекъснати. Нямало никаква опасност взривът на Шишарк да засегне орбиталните тела или Земята, но някои по-упорити зяпачи долу можели временно да изгубят зрението си.
Тя се изправи и закрачи из стаята, неспособна да откъсне поглед от изображението.
Сега какво? И още колко, докато…
В мрака пред носа на Шишарк изникна фуния, наподобяваща блестящата тръба на огромен тромпет. Фунията се полюшваше като медуза и очевидно не притежаваше нито една от характеристиките на Пътя — във вселената се бе появила някаква нова, непозната досега форма, миниатюрна, кипяща от енергия черна дупка. Астероидът бавно, но неумолимо се плъзгаше към зейналата и паст. Вследствие на неравномерното ускорение повърхността му започна да се пропуква и не след дълго той се разцепи на няколко почти еднакви парчета, които продължаваха движението си заедно. От вътрешността на астероида бликнаха въздух, вода и скали — разтопени до магма в северния край — и се разпръснаха около Шишарк като боя, размазвана по небето от някакъв огромен палец, а около тях кръжаха по-дребни предмети, вероятно останки от планини, гори и градове,