— Това е само копие — напомни му тихо Ри Ою. Мракът пред носа на кораба внезапно се разтвори и те видяха поредния сегмент от Пътя, с дължина около триста километра. Вътрешността на сегмента бе блокирана от черно, нащърбено по края сияние, чийто диаметър достигаше петдесет километра. Стените на Пътя в непосредствена близост до странното образувание бяха съвсем гладки.
Няма да ни позволят да преминем, съобщи джартът на Олми. Това е бариера, която защитава управлението.
Олми забави скоростта на поточния кораб до неколкостотин километра в час и попита „Ще ни посрещнат ли?“ Появата на членове на управлението толкова далеч > на юг < е необичайна.
Олми снижи скоростта съвсем. Сега корабът буквално пълзеше върху потока, а черната завеса постепенно изпълваше целия хоризонт на север. От центъра на окръжността излизаха зелени линии и се извиваха към периферията и повърхността на Пътя.
— Струва ми се, че ни забелязаха — съобщи Олми. Някои от линиите се обърнаха по протежение на потока, протегнаха се към тях като гигантски пипала и внимателно ги обгърнаха. Огромни прозрачни мехури опряха в стените на кораба — изглеждаха пълни с мътна разпенена течност.
— Това вече със сигурност е местният еквивалент на тракционни полета — промърмори Корженевски. — Ще могат ли да разговарят с нас?
— Те не знаят нито един от нашите езици… — отвърна Олми.
От пулта се разнесе непознат глас:
— Приветстваме пратениците на потомственото управление. Моля следвайте посоката на нашите транспортни съдове.
— Ами че това си е чист английски — произнесе пресипнало Корженевски. В същия миг съобщението бе повторено на испански, а след това на китайски и гръцки. Последваха още няколко езика, нито един от които не им беше познат. В края на предаването мехурите се подредиха в пръстеновидна формация пред носа на кораба.
Олми почувства, че джартът отново поема контрола. Извънземният изпрати нов сигнал към бариерата с помощта на вътрешния предавател. След това премести Олми в прозрачния купол и зачака. Една от зелените линии неочаквано засия и озари в светлина вътрешността на купола, Олми бе обгърнат от някакви призрачни огньове и по тялото му преминаха няколко последователни конвулсии. Корженевски бе преполовил разстоянието до своя приятел, когато странните сияния също така неочаквано изчезнаха. Олми завъртя глава и се засмя.
— Проверка — рече той. — Все още не ни се доверяват напълно.
— Успешна? — вдигна вежди Корженевски.
— Поне засега.
— Доста са напреднали — възхити се Ри Ою. На Корженевски му се стори, че долавя ирония.
— Отдалечете кораба от потока — последва не след дълго заповед на английски. Олми приближи пулта и инструктира кораба да се разкачи с потока.
— Прехвърлете се на мехура, който се намира най-близо до вратата.
Олми и Корженевски поставиха коланите с тракционните сфери и приближиха входния люк. В момента, в който преградата на люка се отмести встрани, мехурът отвън се опря в стената, херметизирайки вътрешната си атмосфера, и бавно се разду, докато диаметърът му достигна четири метра. Черната течност вътре мигновено се втвърди, създавайки платформа за стъпване.
— Ето го и файтона — обяви Корженевски и последва Олми на платформата. Въздухът тук миришеше странно, сякаш някой бе разлял бира. Отнякъде полъхваше слаб ветрец. Мехурът бавно се отлепи от стената, затвори се и ги понесе сред джунглата от зелени ленти към една точка непосредствено пред центъра на бариерата, където потокът променяше цвета си в оранжев.
В същото време четири гигантски дъги обградиха кораба и го насочиха към стената на Пътя. Олми проследи отдалечаващия се кораб с чувство на тъга — той беше последната брънка, свързваща ги с Хексамона. Скръстил ръце, Корженевски разглеждаше мрачно и замислено бариерата, към която се носеха. На лицето му отново бе застинало онова странно изражение, което Олми помнеше от Патриша Васкес — изглежда, младата жена постепенно вземаше връх в съзнанието, което двамата споделяха.
Ри Ою постави ръка на рамото на Инженера.
— На младини — подхвърли той — щяхме да го наречем голямо приключение.
— Когато аз бях млад — рече натъртено Корженевски, — винаги предпочитах мисленето пред приключенията.
Бариерата погълна мехура и отново ги обкръжи тъмнина. Олми щеше да се чувства много по-спокоен, ако джартът продължаваше да разговаря с него, но извънземният неочаквано бе замлъкнал. Олми вее още го чувстваше в себе си, както някоя мида би долавяла присъствието на пясъчно зрънце…