— Честно казано, не съм виждал по-ужасяващи създания — промърмори пресипнало Инженерът. Олми не можеше да не се съгласи с него.
Ри Ою стоеше на самия край на платформата и се оглеждаше с любопитство. Изглеждаше напълно спокоен.
„Естествено — помисли си Корженевски. — Кой знае какви чудеса са виждали с неговия Последен Разум из вселената. Сигурно има и по-страшни неща.“ Сякаш прочел мислите му, Ри Ою го погледна усмихнато и му намигна.
Тримата членове на управлението разтвориха широко предните си разклонения.
— Ние се срещнахме — избоботи гласът в мехура. — Събитието е неочаквано. И вие ли сте част от много?
— Всеки от нас е отделна личност — отвърна Ри Ою.
— Кой представлява потомственото управление?
— Аз.
— Притежавате ли необходимите доказателства?
— Сега пък искат да се правя на магьосник — промърмори недоволно Ри Ою. — Така да бъде.
На пръв поглед той не предприе нищо, но почти веднага и тримата членове потрепериха забележимо, сякаш ударени от смразяващ вятър. Разклоненията им се хлопнаха рязко, с неприятен, стържещ звук,
— Това доказателство е напълно достатъчно — произнесе гласът. — Какви са вашите по-нататъшни планове относно пълното съвършенство?
Корженевски се намръщи озадачено.
— Кажи им какво сме направили и какво възнамеряваме да предприемем — посъветва го Ри Ою. — И им кажи кой си.
— Името ми е Конрад Корженевски — представи се Инженерът. — Аз конструирах Пътя.
Не последва никаква забележима реакция.
— Освен това предизвиках и разрушаването на Пътя…
— Този факт е известен на управлението — произнесе гласът.
— Дойдохме тук, за да довършим започнатото дело и да ви върнем един от вашите… Освен това… — Той се поколеба. Не знаеше как най-точно да изрази мисълта си пред тези толкова странни и чужди същества. — Освен това аз нося част от съзнанието на един друг човек, който навремето ми помогна да създам Пътя. Бих желал да върна това съзнание в един от световете, разположен сред геометричната колода… назад от мястото, където сме в момента. — Той махна сковано с ръка назад, без да знае дали това е вярната посока. — Бихме желали да продължим нашето пътуване и да помогнем на Последния Разум. С вас или сами. — Колко наивно: да помагат на нещо толкова могъщо и необятно като Последния Разум…
— Управлението вече приключи със завладяването и съхраняването на един от световете в сектора, за който говорите — продължи гласът. Последва пауза от няколко минути. Най-сетне се чу: — Управлението знае, че не е създало Пътя. Разполагате ли със сведения относно човешката личност Патрикия Васкайза, или Патриша Луиза Васкес, с ранг човешки изпълнител, или съответен?
Корженевски затвори очи, сетне облиза нервно устни и заговори:
— Да. Аз нося част от нейното съзнание. Тя при вас ли е?…
Гласът се промени до неузнаваемост. Сега звучеше подчертано женствено.
— Говори командният наблюдател. Разполагаме само с част от матрицата на Патриша Луиза Васкес, по-точно неин наследствен елемент от втори порядък.
— Мисля, че говорят за нейно потомство — внук, или по-скоро внучка — обясни Ри Ою.
— Й къде я открихте? — поинтересува се Корженевски. — Къде намерихте тази жена?
— На същия свят, който завладяхме и съхранихме непосредствено преди вашето пристигане. Това е светът, в който е попаднала Патриша Луиза Васкес от Пътя. Нейният наследствен елемент също е съхранен.
— А самата Патриша Васкес?
— Индивидуалната личност Патриша Луиза Васкес е мъртва.
— Можем ли да разговаряме с нейната внучка? — попита Ри Ою.
— Личността й беше увредена в хода на нашите изследвания.
Корженевски почувства внезапен ужас и отчаяние. Помъчи се да овладее гнева си — не само своя, но и на присъстващата в него Патриша, която никога досега не бе срещала своята внучка и дори не знаеше за съществуването й.
— Независимо от това, бихме желали да разговаряме с нея — настоя Ри Ою.
Членовете на управлението отново се загърнаха в черните си мембрани. Корженевски извърна отвратено поглед. Призляваше му от мисълта за този жесток и неразбираем свят. Какво ли се е случило с планетата, на която бе попаднала Патриша? И какво се криеше под този термин „съхранени“, който джартите с такава лекота използваха? Ри Ою отново го докосна по рамото и застана до него, сякаш за да го подкрепи в трудния миг, Олми също се премести до Корженевски.