— Защо? — попита Корженевски с гласа на Патриша. — Защо само тях? Защо не възстановите всички светове, които джартите са унищожили и „съхранили“?
Ри Ою поклати глава.
— Не е в моите способности. Правя каквото мога… и каквото съм обещал. Преди много години, когато все още бях един най-обикновен портопроходец, пропуснах възможността да довърша обучението на Патриша. Дойде време да поправя грешката си и да изкупя вината, заради която страда не само тя, Но и нейната внучка. Освен това ще получа и естетическо удоволствие от добре свършената работа.
— Гари Ланиер отказваше всякакви по-специални привилегии — подхвърли Корженевски мрачно. — С какво съм ги заслужил… ги е заслужила Патриша Луиза Васкес?
Ри Ою обмисли внимателно отговора си.
— Да речем, че го правя заради миналото. За да поправя една грешка — една-единствена от многото. Инженерът вече плати греховете си със създаването на Пътя… Олми също изстрада немалко заради прекомерните си амбиции и мисълта за собствената си значимост… И Мирски си върна дълговете. Моля ви, позволете ми да поправя поне тази моя грешка.
Лицето на Инженера се отпусна.
— Добре — произнесе меко той. — Отведете ги у дома.
— А вие какво избирате? Сер Олми скоро ще се освободи от джарта… къде ще отидете?
— Без Загадката на Патриша личността ми ще е непълна — промърмори Корженевски. — Мисля, че тя ще се съгласи да остане с мен, стига да знае, че някаква част от нея се е завърнала у дома. А аз… ние бихме желали да продължим пътешествието си по Пътя и да се слеем с Последния Разум.
— Чудесна идея — кимна зарадвано Олми. — Обаче не съм сигурен дали съм готов за това. И дали всички истории, които изслушахме, са верни.
— Верни са — потвърди Ри Ою.
— И така да е — махна с ръка Олми. — Лично аз имам друго намерение. Вече зная къде ще се чувствам щастлив.
— И къде?
— На Тимбъл. Светът на франтите. Там имам много приятели.
— Разполагаме с достатъчно време, за да отворим врата и към Тимбъл — заяви Ри Ою.
— Не се ли чувствате поне мъничко като Дядо Коледа? — попита го Корженевски, или може би Патриша — Инженерът едва ли познаваше старите земни легенди.
Ри Ою се засмя и извърна лице към неподвижната фигура на младата жена в стаята.
— Ще предам решенията ви на джартите. Сигурен съм, че ще се почувстват горди, когато узнаят за намерението на създателя на Пътя да се слее с Последния Разум.
— А сега — произнесе тържествено Ри Ою, — предстои ни отново да обявим най-свещеното от всички бракосъчетания. Ти, Патриша, временно прехвърлена в мен, съгласна ли си да използваш съзнанието на твоята собствена внучка като временен носител, докато откриете своя роден дом?
Олми погледна към изображението на Рита. Тялото й заблестя, за кратко изгуби всякакви цветове, сетне отново придоби материалност. Очите на младата жена не се откъсваха от лицето на Корженевски, Инженерът също я гледаше.
— Рита, ще преотстъпиш ли част от себе си на тази далечна сянка на твоята прародителка, за да има достатъчно сила да се прибере у дома?
— Да — произнесе Рита.
Тя почувства как се смесват водите им, също както се смесваха вълните на Средно море с океана отвъд носа, където се издигаха Стълбовете на Херкулес.
Пред очите й се заредиха цяла поредица от различни реалности, между които и Гея, и тя мигом осъзна, че нито един от световете не прилича на нейния. Но сивокосият засмян мъж, който можеше да бъде самият Зевс, или Азерапис, я посъветва да избере някой свят, към който джартите все още не бяха отваряли проход, нито пък щяха да отворят… и където експедицията така и не беше се състояла… И Рита затвори очи.
— Време е да се сбогуваме, сер Корженевски — обяви Ри Ою. — Можете да имате пълно доверие на членовете на управлението.
Корженевски предаде ключицата си на портопроходеца и отстъпи назад. Миг по-късно мехурът се раздели по средата и между Инженера и неговите двама спътници се издигна полупрозрачна стена. Олми го проследи, докато се отдалечаваше и накрая изчезна зад поредната черна стена.
Ри Ою вдигна ключицата, сякаш за да привикне към тежестта й.
— Сер Олми, те също са служители на Последния Разум, макар методите им да изглеждат странни. Съобщиха ми, че с готовност ще ви отведат при вратата, която сте избрали. Сигурен съм, че ще изпълнят всички ваши желания. Никой обаче не знае със сигурност колко време е изминало на Тимбъл…
— Риск винаги съществува — произнесе философски Олми.
— Несигурността подхранва любопитството — добави Ри Ою.