Олми знаеше, че ще срещне на Тимбъл и немалко граждани на Хексамона — емигранти, предпочели да останат тук след затварянето на вратите. Нямаше да изпитва недостиг от човешка компания. Но не това очакваше сега. Всеки посетител на Тимбъл трябваше да бъде посрещнат лично от някой франт, за да получи официално разрешение за пребиваване.
В по-ранния период от своето развитие, когато Тимбъл все още бе търпял ежедневни съкрушителни дъждове от огнени комети, франтите бяха усъвършенствали способността си да контактуват помежду си и непрестанно да обменят натрупания опит. Така в общата маса се съдържаха мислите и спомените на всеки отделен член. Завърнеше ли се някой франт от други светове, съзнанието му незабавно биваше абсорбирано и интегрирано с останалите съзнания.
Което означаваше, че всеки зрял франт на Тимбъл би трябвало да познава добре Олми, Франтите, с които бе работил навремето, бяха споделили с останалите всички съвместни спомени. Един свят, където всеки срещнат щеше да е негов добър приятел.
Не мислеше, че заслужава чак толкова, но така или иначе, вече беше тук.
Спусна се надолу по хълма и пое на изток, към полюшваните от вятъра полета със синьо-жълтеникави растения, зад които се виждаха покривите на най-близкото селище. По пътя си застигна неколцина тукашни младежи, които го изгледаха безизразно — явно младежите все още не го познаваха. Срещна първия възрастен франт точно на входа на пазарния сектор.
Франтът седеше на една каменна пейка — висок и мършав, с тясно лице с изпъкнали от двете страни рибешки очи, с прегърбени, увити в церемониален плащ рамене.
Той вдигна глава и известно време го разглежда мълчаливо.
— Радвам се да ви видя, сер Олми — каза франтът. — Каква приятна изненада.
— Удоволствието е мое — отвърна Олми.
Епилог
Първо, рече Мирски на своя спътник, ще започнем от началото.
А после? — попита Ланиер.
Ще търсим интересни места, докато стигнем края.
А след това?