— Поисках да ме освободят от някои уроци — обясни Тапи. — За да имам достатъчно време за заниманията си с Мерсовинските структури. Използвах ги, за да анализирам някои от събитията навън.
— Така ли? И какво научи?
Тапи изобрази една назъбена и прекъсната крива.
— Наклонът на графиката символизира бремето, под което се намира Хексамонът. Обществото ни вече не е щастливо. Било е такова навремето, докато сме живеели в Пътя. Сравних настоящето недоволство с психологическите профили на носталгия за предишния начин на живот при естествено родените хомоморфи. Малкото имитира голямото. Алгоритъмът сочи, че като цяло Хексамонът желае да се завърне в Пътя. Опасявам се, че учителите ми не бяха особено доволни от тези изводи. Казаха, че били твърде сурови.
— Това, което всъщност казваш, е, че ние всички мечтаем да се завърнем в утробата. Така ли? Тапи се съгласи с неохотна усмивка.
— Само че не бих се изразил толкова неточно. Олми разглеждаше насечената крива със смесица от родителска гордост и притеснение.
— Мисля, че работата ти е чудесна. И това не е само бащинска похвала.
— Значи смяташ, че предсказанията ми са верни?
— В известни граници.
— Може и да прозвучи глупаво, но… аз смятам и че имат висока прогностична стойност. Те ме подтикнаха да променя намеренията си за по-нататъшно обучение. Смятам да специализирам в отбранителната политика на Хексамона.
— Какъвто бащата, такъв и синът — промърмори Олми, стараейки се да прикрие вълната от гордост и тъга, която го бе заляла.
— Запознах се подробно с историята на твоя живот, татко. Наистина заслужава възхищение. Смятам, че е мой дълг да продължавам в същия дух. — Той се обгради с пламенно сияние, показващо ентусиазма, му, после неочаквано го замени с черната униформа на отбранителните сили. — Решил съм да постигна максимално висок пост във военната кариера. При това за не повече от стотина-двеста години активна служба. Питам се, защо никога не си проявявал интерес към управлението.
— Щеше да разбереш, ако беше изучавал внимателно живота на баща си.
— Старите възгледи. И старите навици. Войникът си остава войник. Всеки — достоен за своя пост.
Олми кимна. Заключенията на Тапи бяха съвсем верни.
— Но с твоите способности… не смяташ ли, че през последните години хората от управляващите среди системно са те подценявали? Сигурно се успокояваш с мисълта, че се дължи на тяхната собствена политическа деградация… Но аз мисля, че причината е в подсъзнателното ти желание да въздействаш и променяш историята.
„На мен се е метнал — помисли си Олми. — Бърз и право в целта.“
— Да оставям край теб частични-е като да наредя на стадото да пази вълка.
— Благодаря ви, сер.
— Мисля, че си прав във всичките си заключения. Но стъпиш ли на стълбата на политическата йерархия, ще трябва да потиснеш всички свои желания и възгледи също както направих аз. Най-трудният път към върховете на властта минава през отбранителните сили.
— Зная, татко. Там се изисква строга дисциплина и самоконтрол. Между другото, одобряваш ли идеята за отварянето на Пътя?
Няма спасение, даже в яслите. Олми въздъхна.
— Аз само наблюдавам и служа, Тапи се засмя.
— Липсваше ми, татко. Дори най-добрите частични нямат блясъка на своя оригинал.
— Искам… да ти се извиня — каза Олми. — Заради минали и бъдещи постъпки. Предстои ми важна задача, която ще ми отнеме много повече време, отколкото предишната.
— Пак ли работиш за отбранителните сили?
— Не. Задачата е лична. Възможно е обаче да те посещавам дори по-рядко, отколкото през изминалите години. Искам да знаеш, че се гордея с теб и че се възхищавам от твоето бързо израстване и съзряване. Двамата с майка ти сме изключително доволни.
— Гордееш се със своето отражение — произнесе с нескрита горчивина Тапи,
— Ни най-малко — възрази Олми. — Ти си много по-сложен и организиран, отколкото всеки един от нас. Ти си най-добрият от трима ни. Моето отсъствие не беше признак на неодобрение… нито пък стана по мое желание.
Тапи го слушаше, този път усмихнат.
— Вече изразих съгласието си да бъдеш отелесен — продължи Олми. — И съм готов да поема пълна отговорност пред Хексамона за всички твои действия. Майка ти също.
— Благодаря — рече Тапи. — Благодаря ти, че ми вдъхна увереност.
— Ти вече не си наше творение. Дойде време сам да поработиш върху себе си. Решението ти да служиш в отбранителните сили заслужава уважение. Ще се опитвам Да те навестявам… — „Честността — помисли си той — е най-добрата политика.“ — Но това едва ли ще става често.