В големия куфар беше поставила калъфа с „ключицата“ и „компанела“ на Патрикия — странния електронен прибор за четене и събиране на информация. За вещите се грижеше постоянно Луготорикс, нейният келт-телохранител, който и сега беше в каютата. Луготорикс не беше въоръжен — и той като покойната наместница изпитваше вродена ненавист към оръжията и насилието. За службата си при нея не получаваше пари, но в замяна на това двамата му братя се учеха безплатно при баща й в Академията. Подобен лукс в зората на двадесет и първи век можеха да си позволят не повече от шепа келти.
Рита чувстваше постоянна, неразривна връзка с ключицата. Ако нещо се случеше с инструмента, щеше да го разбере веднага, както щеше да узнае и в случай че някой дръзне да я открадне. Малцина обаче биха се опитали да го сторят, докато Луготорикс стоеше на пост.
Когато настъпеше моментът, Рита смяташе да помоли за аудиенция при царица Клеопатра. А след това да представи доказателството си.
Никой не можеше да предвиди какво ще последва.
Най-сетне тя реши, че се е заредила с достатъчно свеж морски въздух — на моменти примесен с дим от комина на парохода, — върна се долу в каютата и изпрати телохранителя в неговата. После се пъхна под завивките, извади компанела на Патрикия от дървения куфар, където бяха запаметяващите блокове с музика, записките на баба й и нейният собствен дневник.
Нищо, което дори отдалеч да напомня компанела, не съществуваше на тази Земя, макар от няколко години Ойкуменските математици да обещаваха изграждането на голяма електронно-изчислителна машина. Също благодарение на Патрикия, която ги бе запознала с теоретичните основи на кибернетиката.
Рита си даваше сметка за силата и огромната отговорност, която носеха наследените от Патрикия Инструменти. В известен смисъл тя държеше в ръцете си съдбата на Родоската Академия, а самите Инструменти бяха единственото доказателство за верността на историята, разказана от Патрикия. Ако изчезнеха — ако например в този момент пароходът потънеше, — тази история скоро щеше да се превърне в легенда, или дори в нещо по-лошо — в измислица. Въпреки риска Рамон й бе наредил където и да отиде, винаги да носи със себе си Инструментите.
Неведнъж Рита бе преглеждала записките на Патрикия, сравнявайки историята на нейната Земя с развитието на Гея. Тези бележки й носеха спокойствие и я развличаха така, както приказките, които обичаше като малка.
И наистина, Земята, която Патрикия описваше, приличаше на приказно и недостижимо място — един свят, който бе изчезнал в пламъците на собственото си гениално безумие.
Едно-единствено кубче побираше цялата история на Земята. Точно него Рита бе прочела най-внимателно и бе изучила историята на онзи далечен свят почти толкова добре, колкото тази на Гея. Знаеше например, че на Земята Александър Велики опитал да покори Индия и успял само отчасти, съвсем като на Гея. Там обаче Александър не паднал от борда на един сал в разпенените води на Хидаспес, не хванал пневмония и не прекарал остатъка от живота си като вечно задъхващ се инвалид. Вместо това той бил принуден да отстъпи, разболял се при съвсем различни обстоятелства и умрял млад във Вавилон… Едно от местата, където хронологията на двата свята се разклоняваше.
Рита често си мислеше дали да не започне да пише книги за другата Земя, литературни произведения, които Патрикия би нарекла романи. И това време сигурно щеше да дойде — нали тя от малка обичаше литературата, която я развличаше от заниманията й по физика и математика.
Но кой можеше да си представи свят, където Ойкумения ще е разделена между няколко наследници на престола? А после войни между наследниците, превръщането на Александрийската империя в страна на междуособици, на малки воюващи царства; Ейгипет под властта на династията на Птолемей, Сирия в ръцете на Селевкидите, а по-късно, след възхода на Латиния, цялото Средно море под контрола на Рома…
Рома в света на Рита бе малък, разкъсван от вътрешни противоречия град в Италия, който въобще не можеше да се сравнява с могъщия си предшественик Елас! А на Земята Рим бе станал толкова могъщ, че си съперничеше с Каркедон — или Картаген, в латинското си название — и прекършваше гръбнака на тази могъща държава близо век и половина преди раждането на малко известния на Гея юдейски пророк Исус, или Дж.ошуа. Каркедон така и не успява да колонизира Новия свят, за да може в последствие Неа Каркедон да въстане срещу метрополията, да се сдобие със самостоятелност и да се превърне — заедно с либийците и нордическите руси — в един от най-заклетите врагове на Ойкумения…