Рита и Луготорикс се представиха на шофьора, който изгаси с небрежен жест папиросата си в почернялата от подобни действия метална врата, пъхна угарката в джоба на омазнените си панталони и се качи. Те последваха примера му и фургонът се затъркаля напред, огласяйки околностите с пронизителен писък от свирката на покрива. От двете страни на улицата се редяха блестящи мраморни колонади. Под първата арка завиха наляво и почти веднага се озоваха в двора на Музейона, голямата библиотека на Александрийския университет.
— Тя е много привлекателна млада жена — каза библиофилаксът на Музейона и се отпусна в креслото пред царицата. — На външен вид прилича на майка си, но бившият й педагог ме уверява в писмото си, че по характер била като наместницата Патрикия. Слезе на пристанището в компанията на някакъв северен дивак, вероятно прислужник, и до един час ще се настани в квартирата, която й осигурихме.
Клеопатра Двадесет и първа намести късото си охранено тяло в неудобния трон. Белегът, който пресичаше лицето й от лявото слепоочие до дясната буза, свързвайки основата на носа с полузатвореното й око, чертаеше белезникава линия на фона на гладката й мургава кожа. Твърде малко бе останало от някогашната й хубост, отнета завинаги от либийски наемни убийци преди повече от двайсет години, по време на последното й посещение в Офиристан. През онзи далечен и завинаги прокълнат ден беше изгубила и вкуса си към любовниците, а малко след това бе престанала да се безпокои и от външния си вид. Беше благодарна, задето бе запазила най-важното — здравето и гъвкавия си, неуморен ум.
Прочутото ослепително александрийско слънце надникна през един от мраморните прозорци, пресече излъскания от безброй посещения и аудиенции каменен под и докосна лявото рамо на царицата, озарявайки в златисто сияние позлатения нокът на палеца й.
— Знаеш, че наместницата получи от мен всичко, каквото пожела — рече тя. Още дядо й беше позволил със специален указ на Патрикия Луиза Васкайза да основе академия в Родос. Близо петдесет години Родоската Академия си съперничеше с Музейона в Александрия, от известно време ръководен от Калимакхос, най-често за допълнителни държавни субсидии, които нито едната, нито другата страна получаваха редовно. Въпреки това от Родос бяха дошли не едно и две важни научни открития, макар повечето посветени както в Родос, така и в Александрия, да смятаха, че всички тези открития целят само едно — да помогнат на наместницата да открие обратния път към дома. Останалите, немалко, разбира се, я смятаха за побъркана.
— Вие просто продължихте една традиция, царице.
— Недей да шикалкавиш с мен, Калимакхос. Лицето на библиофилакса придоби кисело изражение.
— Слушам, царице. Струва ми се, че бяхте прекомерно щедра към нея, за сметка на други, не по-малко известни учени и книжници, които можеха да ви поднесат далеч по-полезни открития.
Тя се усмихна. Точно тези думи звучаха фалшиво в устата на Калимакхос.
— Никой в Музейона не е направил толкова много за напредъка в математиката и изчисленията. И за кибернетиката — добави тя, произнасяйки чуждата дума така, както би го сторила наместницата. Повдигна палеца си съм слънчевия сноп, сякаш го къпеше на водна струя. Съвсем за кратко сиянието, обгърнало нозете й, и лекият бриз, вдигнал наметката, я превърнаха в някакво неземно създание. Тя притвори замечтано очи. — Дори царицата се нуждае от любимо занимание — промърмори тихо Клеопатра.
Калимакхос запази почтително мълчание, макар че имаше още много за казване. Близо две седмици бяха изминали, откакто Ойкуменската Механикоска лига бе внесла в двореца предложението си за нова разширена доставка на оръжие. Бунтовническото правителство в Неа Каркедон, отвъд Атлантианско море, беше осъществявало набези срещу техните снабдителни линии вече повече от двайсет пъти. Още преди десетина години бунтовниците отказаха да признаят всички договори, сключени между Ойкумения и Каркедон, и влязоха в съюз с островната империя на Англея. Библиофилаксът се надяваше поне на няколко тлъсти отбранителни договора за Музейона. А вместо това седяха тук и обсъждаха достойнствата на току-що пристигналата внучка на Патрикия. За кой ли път вече наместницата и членове на нейното семейство заплашваха да разрушат грижливо кроените му планове.
Клеопатра гледаше Калимакхос със съчувствена, майчинска усмивка. После бавно, поклати глава.