Никой не направи опит да заговори — след всичко показано от Мирски не им беше до празни приказки. Самият Мирски предпочиташе да зяпа навън, към огрения от плазмената тръба постоянно менящ се пейзаж.
Град Шишарк, метрополисът на Трета кухина, вдигнат след изстрелването на астероида, дължеше великолепния си изглед на факта, че неговите създатели се бяха постарали да избегнат всички грешки, допуснати при изграждането на Александрия, града във Втора кухина. Неговите невероятни по размери кули, с височина над пет километра, се поклащаха върху на пръв поглед крехки основи и завършваха с широки тераси. Подредени една зад друга, те приличаха на плътна завеса, дръпната от гигантска ръка насред кухината. Всяка една от тези кули беше с размерите на земен град отпреди войната. Този привиден архитектурен кошмар беше като картина на сюрреалист, но грамадните преобърнати наопаки структури, които заплашваха да се сринат при първия повей на вятъра, всъщност бяха здраво закотвени за тавана на кухината и можеха да издържат на невероятно натоварване,
Както и беше станало по време на Разделянето — почти без никакви последствия.
— Бях забравил колко е красиво — въздъхна Мирски, наведе се към прозореца и поклати глава като някой ентусиазиран хлапак.
— Доста сериозен комплимент за човек, който е стигнал края на времето — подметна Корженевски, „Той не се държи като божество“ — помисли си Ланиер.
След Разделянето Шишарк беше заселен с жители от другите квартали. Имаше и няколко неуспешни кампании за прехвърлянето на жители от Земята, но още първите емигранти се оплакаха от мъчително трудна адаптация към изкуствената среда, създадена във вътрешността на астероида, и скоро бяха върнати обратно.
Ланиер много добре ги разбираше. Не повече от една осма от града беше заселена, при това предимно централните части, В слабо заселените райони на една сграда се падаха средно двама души. Все още имаше достатъчно място за всички земни заселници, които биха желали да се преместят на астероида.
Изцяло възстановен и дори обновен беше и градският парк, заселен с различни представители на земната фауна. Повечето естествено бяха продукт на генно инженерство, благодарение на записите, съхранени в библиотеките на Втора и Трета кухина. И без това почти всички животни бяха измрели на Земята в първите години след Смъртта. Това бе единственият начин да ги запазят от пълно изчезване,
Тук, в самия център на хилядаакровата дъждовна гора, се провеждаха и редовните сесии на Земния Хексамонов Възел. Под ниското облачно небе се издигаше просторен прозрачен купол, чиито стени трансформираха жълтеникавата светлина на плазмената тръба в меко слънчево сияние.
Днес Възелът нямаше среща. Куполът, прилежащите сгради и паркът наоколо пустееха.
Джудит Хофман седеше на една от меките пейки в средата на залата. Тя забеляза спускащите се към нея Ланиер, Мирски и Корженевски, извърна се към тях и ги загледа с нескрито любопитство. Когато стигна до нея, Ланиер я прегърна. Мирски и Корженевски спряха да изчакат.
— Чудесно е, че те виждам отново, Гари — усмихна се тя.
— Наистина много време измина — съгласи се той. Джудит почти не беше остаряла и в момента изглеждаше поне с двадесет години по-млада от него, макар косата й да бе стоманеносива. На шията си носеше пиктиращо колие, което отдавна беше демоде в Шишарк, но тя никога не обръщаше внимание на подобни дреболии. От джоба й се подаваше миниатюрен компанел.
— Как е Карен? Виждате ли се с Ленър и Лари?
— Карен е добре. Всъщност нищо чудно да е пристигнала тук. Работи по някакъв социален проект със Сули Рам Кикура. — Той преглътна. — Ленър е в Орегон. Лари умря преди няколко месеца.
Хофман зяпна от изненада.
— Не съм чула… Дяволите да го вземат, — Тя плесна с ръце и въздъхна. — Ще ми липсва. Знаеш ли, тук съвсем се откъснах от тези неща. Често си спомнях за теб, но имах толкова много работа… — В този момент отзад се показаха и останалите трима представители — Давид Пар Джордан, помощник и адвокат на президента, дребен русоляв мъж, Деодра Ти Негранес, съветничка в Шеста кухина, стройна хомоморфка с приятни черти, и телесният представител на Аксис Торо Еула Мейсън — ниска енергична жена с ястребови черти, надеритка, макар и неортодоксална, притежаваща значителна подкрепа в долната камара на Възела.
Мирски ги наблюдаваше като актьор, който очаква да го повикат на сцената. Хофман подаде ръка на Корженевски, размени няколко любезности с него и едва след това се обърна към руснака. Загледа го, скръстила ръце на гърдите си.