Отпи от тубичката и включи клапата. Прехвърлянето започна.
20.
Гея, Александрия Локхийски нос
След срещата Рита остана да вечеря с царицата. В залата на Птолемей Хранител им поднесоха есетра, супа от леща и плодове. Бяха се настанили от двете страни на широка мраморна маса, заобиколени от прислужници. Зад ниския парапет на терасата слънцето се спускаше над древния град.
Клеопатра представяше с по няколко думи всяко от сервираните ястия.
— Това е царска риба, съвсем прясна, докарана направо от Парса, гарнирана в собствен хайвер — на нашия пазар тя просто няма цена. Лещата е храна на простолюдието, но тук я използваме, защото е здравословна и богата на витамини. Поднася се с царевичен хляб, който пък е от Южния континент. Плодовете са тукашни, дар за бедни и богати, — Докато се хранеха, и двете съзнателно избягваха темата за вратата или последствията от експедицията. — Струва ми се, че за днес взехме достатъчно важни решения — беше казала в началото Клеопатра.
След вечеря Рита беше отведена от един побелял камерхер, които и показа стаята, разположена в северното крило на двореца.
— Имате ли му доверие? — попита я камерхерът като посочи с пръст Луготорикс, който бе останал при вратата.
— Да — кимна Рита.
Камерхерът огледа келта с присвити очи.
— Щом казвате. — После повика един от прислужниците, които ги следваха почтително на известно разстояние, и му нареди нещо с тих глас. Прислужникът се втурна да изпълнява заръката и след не повече от минута — прекарана в неловка тишина — по коридора се приближи едър, добре сложен възрастен мъж, облечен в кожен мундир, на който бяха пришити множество издължени джобове за амуниции. Мъжът носеше в ръцете си картечен пистолет юдейски модел и армирана жилетка.
— Това е дворцовият оръжейник — обясни камерхерът. След това взе оръжието и го подаде на келта, който го пое с нескрито възхищение. Междувременно камерхерът нареди на оръжейника да запознае подробно Луготорикс как се борави с пистолета.
— Бронежилетката е за теб, а не за нея — приключи с обясненията си оръжейникът. Говореше елински, с едва доловим паризиански акцент. — Защото ти трябва винаги да си между нея и убийците. Разбрано? — Келтът кимна мрачно.
Камерхерът отново даде знак с ръка и към тях се приближиха двама черни ейтиопци. Луготорикс инстинктивно вдигна новото оръжие, но камерхерът натисна дулото надолу и поклати глава.
— Церемония — обясни лаконично той. — Ще те приемат в Дворцовата гвардия.
Церемонията, съвсем кратка, се състоеше от сключване на кръвно братство между двамата ейтиопци и келта. Ако се съдеше по учуденото му изражение, Луготорикс остана дълбоко впечатлен от нея. Рита не беше толкова ентусиазирана. Чувстваше се страшно изморена и непрестанно се питаше защо е нужно да присъства на всичко това.
Накрая прислужниците донесоха тясна койка, която поставиха пред вратата на спалнята й.
— Ще ти бъде ли удобно тук? — попита го Рита, когато двамата с келта останаха насаме.
Навъсеният мъж само вдигна рамене.
— Какво мислиш за всичко това? — продължи Рита с по-тих глас и махна с ръка към стаята и двореца.
— Ще ми позволят ли да дойда с вас? — попита келтът след кратко размишление.
— Надявам се.
— Тогава всичко е наред.
Изглежда, за него разговорът беше приключил. Рита затвори вратата и се разходи из стаята. Причудливите фрески, изрисувани над перваза, допринасяха твърде малко, за да изглежда стаята по-просторна. Те пресъздаваха лов на крокодили и хипопотами в Мареотското езеро и без съмнение бяха много стари — вероятно на две хиляди години. Чувството за перспектива беше съвсем примитивно. Рита беше уверена, че дори тя би се справила по-добре, макар отдавна да не беше се занимавала с рисуване.
След като разгледа изящните мебели — от ебонит и слонова кост, обковани с полирано сребро и мед — тя се излегна на пухения матрак и се загледа в пурпурния копринен балдахин, който закриваше тавана.
„Какво, за Бога, правя аз?“
Стисна зъби, налегната от внезапна умора и изтощение, и изведнъж си спомни, че не е проверявала в компанела за днешно послание от Патрикия. Извади го от калъфа и включи монитора.
Мила моя внучке,
Ако си се срещнала с царицата, сигурно вече знаеш, че тя е изключително умна жена и напълно способна да наложи волята си в нейната раздирана от вътрешни противоречия Ойкумения, Но тя също е жена, която ще умре съвсем скоро — в политически смисъл. Не след дълго Ойкумения ще изпадне под властта на аристократичната администрация, а това са хора, за които политиката е като математиката. Неведнъж досега те отхвърляха нейните повлияни от интуиция и напълно непредсказуеми решения. Тъкмо затова вратата трябва да бъде намерена и изследвана преди смъртта на Клеопатра — каквато и да е тя. Тя е нашата последна възможност. Нито един разумен политик не би одобрил подобна експедиция. Всъщност нито един разумен политик не би повярвал в съществуването на подобен феномен. Клеопатра вярва, защото това й помага да преодолее досадата от ежедневните неприятности и дребните ежби. Веднъж вече я разочаровах, но мисля, че тя все още е готова да рискува всичко. Както и да е, не бъди груба с нея. Упражнявай своята вродена предпазливост. И се пази от примамките на двореца. Това е опасно място. Клеопатра живее в него като скорпион сред змии.