Рита се замисли за камерхера, оръжейника, за ейтиопските гвардейци и церемонията, на която беше станала свидетел. Едва сега тези неща започнаха да придобиват смисъл. Тя изключи компанела, благодарна на Патрикия за навременните — и съвсем точни — предупреждения. Но зъбите й продължаваха да тракат и сънят все не идваше.
Подготовката на експедицията за Северна Рус започна още на сутринта, при пълна секретност. Следващите два дни преминаха в главозамайващо темпо: царицата и съветниците й сякаш се надпреварваха с времето, за да набавят всичко необходимо, и съвсем скоро Рита узна причината за бързината и дискретността.
Навремето, преди десетина и повече години, Клеопатра се разпореждала с всички въпроси, свързани с изследването и изучаването на Ойкумения. Това била царска привилегия, извоювана много преди парламентът да отнеме повечето права на нейната династия и да наложи административно управление, както в провинцията, така и в столицата.
— Твоята старица ми струваше доста скъпо с нейните непрестанно изникващи и чезнещи врати — обясни й Клеопатра с тъжна усмивка и махна с ръка да сменят темата. — Напоследък и администрацията си има достатъчно сериозни проблеми. Селяните се бунтуват, чиновниците са недоволни, в Кипрос беше разкрит заговор… Всичко това ги накара да ме оставят на мира поне за няколко месеца. Все пак имай предвид, че в Александрия не можеш да запазиш нещо в тайна за дълго. Експедицията ще има нужда от сериозна екипировка и докато я набавяме, нищо чудно в парламента да прокарат някоя забрана.
Клеопатра я запозна с най-доверения си съветник, Орезиас, изследовател и експерт по Северна Рус, предан последовател на царицата. Орезиас беше висок и слаб, на средна възраст, с мъжествени черти и посребрели коси. С негова помощ Рита изготви списък на необходимите припаси, а след това обсъдиха броя на участниците в експедицията. Заради прищявка или случайно хрумване, Рита предложи да включат и Деметриос, макар двамата още да не бяха се срещали — стори й се, че ще й бъде приятно да пътува в компанията на събрат-математик.
Орезиас на свой ред се консултираше с друг доверен съветник, Джамал Атта, дребен чернокос мъж, генерал от запаса на Ойкуменските сили за сигурност. По произход Джамал Атта беше бербер, но приличаше на стар персийски войн. Джамал оказа неоценима помощ при обсъждане на опасностите от проникването на неприятелска територия.
Самата Рита очакваше с трепет началото на експедицията. Всеки път, когато Орезиас разпъваше огромната карта на масата в игралната зала на двореца и сочеше с жилестите си пръсти най-подходящите маршрути, тя се питаше какви ли са действителните мотиви на царицата.
Експедицията беше крайно рискована от политическа гледна точка — налагаше се да се промъкнат незабелязано между веригата от високочестотни кули, опасващи южната граница на Рус от Бакра до Маджария. Пътят им преминаваше и през две независими републики, Хуной и Уйгурс, които бяха в приятелски отношения със Северна Рус. Откриеха ли ги, щяха да предприемат незабавни мерки, за да ги унищожат, и нищо чудно дребният пограничен конфликт да прерасне във война, Джамал Атта спомена тази възможност съвсем между другото, сякаш не му правеше особено впечатление.
Експедицията щеше да бъде оборудвана с юдейски въздухолети, сигурни и мощни машини, задвижвани от сирийски реактивни турбини. Атта им показа снимки на въздухолетите, с техните щръкнали отгоре пропелери и изпъкнали като очи на насекомо прозрачни кабини.
— Това са най-надеждните средства за придвижване, с които разполагаме — увери ги той. — Ще вземем два въздухолета от дворцовата тайна полиция. Далечината им на действие е пет хиляди парангви. Една парангва се равнява на триста ойкуменски шоени — въжени дължини. — Рита каза, че познава добре военните мерни единици. Джамал Атта вдигна вежди, прехапа за миг устни и продължи: — Оръжия ще намерим достатъчно — черният пазар край делтата е претъпкан с каквото ни трябва — в случай че не успеем да се снабдим от тукашната оръжейна или от военните заводи в Мемсрис. Въпросът, от чийто отговор се нуждая, е: каква е целта на пътешествието? И какво ще предприемем, ако открием онова, което търсим? — Атта и Орезиас не бяха в течение на целия план, а само на някои дребни подробности. Рита се загледа в разпростряната на масата карта.