— Ще се опитаме да проникнем през вратата — каза тя.
— И къде води тази врата?
— В едно място, наречено Пътя. — Тя се опита да им обясни за какво става дума, но след първите няколко изречения Атта я погледна с изцъклени очи и вдигна ръка.
— Щом ние можем да влезем там, значи могат и други. Дали няма да ни попречат?
— Не зная — отвърна Рита. — Може и да ни се зарадват.
— Кои са те?
— Хората, създали Пътя. Може би. Атта поклати глава със съмнение.
— Когато човек открие нещо, той го пази от нежелани нашественици. Всичко това ми се струва много опасно и зле обмислено. Щях да се чувствам по-добре, ако ни придружаваше някоя малка армия.
— Но това очевидно не може да стане — подхвърли Орезиас, седнал в срещуположния край на масата. — Щом тази млада жена е готова да върви, какво може да спре един стар и опитен стратег?
Атта разпери ръце.
— Дяволски прав си. Пък и нали така повелява Нейно Величие. — Той премести изморените си очи към Рита. — Какви оръжия могат да имат те?
— Нищо, срещу което да можем да се защитим.
— Какво означава това?
— От Патрикия научих, че можем само да мечтаем за техните оръжия и че ще ги открием най-рано след няколко хиляди години.
— Що за същества са това, богове? — попита Атта с унил глас.
— Така може да разсъждава само някой изкуфял чиновник — ядоса се Рита и веднага се изчерви, задето се беше нахвърлила срещу Атта.
— Или някой стар войник, който се надява да прекара спокойно остатъка от живота си — довърши вместо нея Атта. — Който е гледал смъртта в очите неведнъж — от горите на Неа Каркедон до най-далечната точка на Африканския континент.
— Никога не сте виждали нещо подобно на Пътя — каза Рита, като го гледаше с немигащи очи. Атта и Орезиас се спогледаха.
— Много хубаво — въздъхна накрая старият генерал. — Значи нашата царица е решила да приключим службата си към нея разкъсани от невиждани чудовища или изгорени на пепел от богове.
— Или пък открили нови приятели — добави Рита, която все още не можеше да овладее гнева си. — Приятели, които да върнат на Ойкумения изгубеното величие.
— Съкровището в пастта на чудовището — промърмори Орезиас.
— И все пак… ще ми се да узная малко повече за тяхната сила и за слабостите им… ако въобще има такива — подкани я със спокоен глас Атта. — Разполагаме само с още няколко часа преди да започне товаренето. Помогнете на старото магаре да си сложи самара.
— Никога не съм виждала тези неща. Само са ми разказвали за тях — оправда се Рита.
— Помъчете се да си спомните нещо повече — настоя Атта с въздишка. — И най-дребната подробност може да се окаже от полза.
21.
Шишарк, Пета кухина
Джартът обитаваше безмълвно вътре в Олми, сякаш не осъзнаваше промяната на местонахождението си. Олми лежеше във втората стая, затворил очи, сондирайки предпазливо своя нов съсед, както хирург търси най-удобното място да проникне в заспало, но опасно животно.
През цялото време чувстваше огромната маса на обкръжаващия го астероид, непроменена от милиарди години, непроницаема като времето — първична скала и въглеводородни съединения, и вода, от която неговите сънародници черпеха векове наред.
Той погледна към пустеещия екран, където доскоро се виждаше схемата на джартовото съзнание. Но сега паметта на тайното хранилище беше празна, а съзнанието беше прехвърлено в един от имплантатите на Олми.
Първото му откритие след не повече от неколкосекундно сондиране на „госта“ беше, че съществува нещо като интерпретираща обвивка, като интерфейс, която или беше създадена от джарта по време на първоначалните изследвания, или бе въведена от самите изследователи. Без тази обвивка Олми едва ли щеше да възприеме каквито и да било смислени послания, когато Мар Келен за първи път го свърза със системата. Макар и незавършена, обвивката поне засега беше полезна.
След като потвърди наличието на интерпретираща среда, Олми извърши повторна проверка на предпазните мерки. Беше разположил съзнанието на джарта и своето собствено частично копие в един и същи имплантат, зад сложна верига от прегради, между които и ограничител за проникване в някой от останалите имплантати. На частичния поръча да поеме предварителното изследване и да му докладва периодически.