В свръхбързия свят на имплантираните функции целият този процес отне само десет минути след края на прехвърлянето. Частичният първо откри, че съзнанието на джарта е почти непокътнато — с други думи, че неговите главни и второстепенни мозъчни дейности следват строго определен модел, характерен за наличието на разум. Те не бяха разпокъсани или хаотични. Имаше само някои периферни отклонения, които Олми остави за по-късна преценка.
Не можеш да разбереш коя е повредената част на бомба с часовников механизъм, докато не я изучиш цялата.
След час пратеникът на Олми вече се беше натъкнал на няколко участъци със спомени, съхранени от джарта. Още първите опити за тяхното прехвърляне от тази страна на бариерите обезпокоиха извънземния. Част от съзнанието му се пробуди от дълбоката летаргия и за втори път Олми получи какофония от разтревожени послания:
> Мисия неизвестна. Проверка наличие на целеви възложител (?) <
> Невъзможност за определяне на местонахождението (съзнание?) <
> (Ненавист) <
След което джартът отново потъна в лишения от време свят на привиден покой.
Спомените, които Олми успя да измъкне, не бяха нито достатъчно ясни, нито лесни за интерпретация. Сетивният апарат при джартите се отличаваше съществено от този при хората — „очите“ например възприемаха както светлинни, така и звукови дразнители, съчетавайки сигналите по начин, напълно непознат за обитателите на Хексамона. Но не това създаде затруднения при преглеждането на спомените, защото от векове съществуваха достатъчно усъвършенствани алгоритми, които да дешифрират почти всички сетивни съобщения. Изненадата му (или по-скоро тази на неговото частично копие) дойде от липсата на каквато и да било лична оценка за възприеманите събития. Собствената гледна точка на джарта, изглежда, нямаше никакво значение, всичко се възприемаше и вършеше в името на общия просперитет — имаше неоспорими доказателства, че конкретният екземпляр е действал по-скоро като дистанционен рецептор за събиране на информация, отколкото по собствена воля.
Ала скоро Олми се натъкна на сведения, противоречащи на този факт. Джартът притежаваше ясно изразена мотивировка за действие — нещо, което при хората се определяше като его. Съществуваха огромен брой невероятно сложни психологически комплекси за социално и йерархическо поведение, които се преплитаха и си влияеха, създавайки своеобразна ценностна система. И все пак при определени условия, свързани с промяна в обкръжаващата го социална среда, съществото можеше да бъде съвсем покорно и послушно, лишено от всякаква воля. При това за него не съществуваше никакво противоречие между тези две състояния.
Въпреки че джартът не правеше разлика между подчинението на външна команда и собствената си воля, Олми интуитивно се досещаше, че той не е част от същество с колективен разум. Освен ако плененият екземпляр не е бил подложен предварително на известни корекции.
В началото, докато Олми получаваше цялата събрана информация чрез еднопосочна връзка със своя частичен, той непрестанно си задаваше въпроса дали не е прехвърлил две и дори повече съзнания в имплантата. Иначе как да обясни наличието на толкова сериозни, дори несъвместими противоречия само у една личност.
Най-сетне частичният успя да събере поредица от сензорни възприятия, които можеха да бъдат интерпретирани със средствата на човешката логика.
Нищо чудно, като се имаше предвид крайно възбуденото състояние на джарта, че най-ярки бяха спомените му от момента на залавянето. В началото Олми видя Пътя — доста плосък и безцветен — с ярко светещи обекти на преден план, запаметени до най-малката подробност. Отделните детайли се меняха в трескаво темпо и Олми взе да се съмнява дали частичният предава достоверна информация. Прехвърленото в имплантата „копие“ побърза да осведоми своя „оригинал“, че интерпретацията му е съвършено точна.
Джартът просто наблюдаваше обектите от няколко различни и почти независими източника, подлагайки зрителните и звукови възприятия на постоянен анализ. Малко по-късно Олми се досети — не без помощта на своя частичен, който се намираше в непосредствена близост до изучавания екземпляр, че джартът всъщност използва приспособени от други същества сетивни интерпретатори. Така например освен собствената, джартът притежаваше още няколко оптически системи, копирани от същества от не-джартови светове.