В момента на залавянето си джартът, изглежда, беше използвал всички възможности за наблюдение, с които разполагаше, опитвайки се да се доближи максимално до гледната точка на противника — в случая човека — с помощта на сетивни системи и възприятия, които по негова оценка наподобяваха тези при хората.
Дали този факт можеше да обясни противоречията с егото и ценностната система? А може би джартът наистина беше способен да погълне съзнанията на други, дори чуждопланетни същества и да ги носи в себе си като кутия с инструменти?
Колко разумни същества и различни култури са завладели джартите? И какво е била съдбата на победените?
Олми отдели още един час на визуалните спомени, докато получи ясна и последователна картина от залавянето.
Първо ниво на сетивно възприятие (вероятно естественото ниво на джарта):
Наоколо цари мрак, студено е и абсолютно тихо. На преден план се виждат някакви нагорещени предмети, които се движат с висока скорост. Това са машини, но джартите не строят подобни машини (кратко изображение на изкуствено осеменяване и вирусоподобно размножаване).
Второ ниво на сетивно възприятие (чуждо?):
Задният план е представен до най-малки подробности, предметите от предния план са леко размазани, извън обсега на внимание. Тази система не е в състояние да възприема машини или близки обекти.
(Интересно, зачуди се Олми, дали това е някоя от пригодените системи, която да подпомага общото възприемане на околната действителност? За разлика от предишната, приносът й беше почти нищожен. Пътят все още се различаваше съвсем ясно. Част от него беше закрита от огромно по размери тракционно поле, озарено в оранжево-червено сияние.)
Ярки, таранови лъчи разкъсват полето и проникват отвъд него — но системата отново не е в състояние да възприема машини.
(Обяснимо, макар и странно, мислеше си Олми. Виждането е неразривно свързано с мисленето, така че напълно беше възможно съществата, от които е била „заета“ тази система на възприятие, да не познават машините.)
Трето ниво (адаптирано или собствено? Прилича на първото):
Действията на предметите на преден план са напълно разбираеми, дори в абстрактен смисъл. Всяка машина е изобразена с отчетлива детайлност.
Тук Олми успя да разпознае използваните от Хексамона по време на войната бронирани материални вклинители (без екипаж, управлявани от частични) и автоматичните самонасочващи се огневи единици от най-различен калибър — всички оцветени в черно и обгърнати в сиянието на собствените си енергийни полета. Потрепери. От малък ненавиждаше оръжията. Те бяха примитивни, лишени от разум и създадени, за да разрушават. Унищожаваха всичко, което прихващаха в своите невидими разперени мрежи, превръщайки го в атоми, пулсираща топлина и гама-лъчение.
Джартът се беше изправил лице в лице с тези оръжия — и въпреки това бе оцелял, за да бъде заловен. При това той е бил на предната линия на сражението, запечатано в спомените му, докато хората изпращаха там само нематериални частични.
Дали и той не беше изкуствено създаден организъм? Първите изследователи са се усъмнили в автентичността на неговата физическа форма. Но защо тогава да се доверяват на съзнанието?
Олми отново се съсредоточи върху развоя на събитията, предхождащи залавянето на джарта. От постъпилата сетивна информация съумя да сглоби следващия епизод:
Джартът се намира в тясно превозно средство (всъдеход?), провиращо се между границите на тракционните полета като муха през тръстики. Високо над него в този участък от Пътя…
Вероятно това е 1.9х9 — сектор от около един милион километра, който и двете страни се опитват да контролират —
…бойните системи на хората и джартите са вкопчени в ожесточена битка. Силите им са изравнени — това равновесие съществува от значително време.
(Олми не е в състояние да разбере мерните единици на джартите)
Всъдеходът на джарта среща и унищожава няколко малки, човешки машини, които пълзят по обгорената повърхност на Пътя. По някакъв начин всъдеходът избягва срещата със самонасочващите се огневи единици, Сега вече той се намира на територията отвъд фронтовата линия — територия, която е под контрола на хората и където възнамерява да нанесе съкрушителен удар срещу някакъв команден център — огромен поточен кораб или бронирана крепост. Но следващата му среща е с ескадрон от вклинители
— и други бойни машини, които Олми не може да разпознае —
и преди да се измъкне с маневра той е заловен в плътен слой от тракционно поле, а обвивката на всъдехода започва да се пропуква под неимоверното напрежение отвън. Зад него една пъргава разузнавателна машина запушва отвора във фронтовата линия с тракционен мехур. Сега джартът се намира в нещо като енергийна клопка, която изсмуква ресурсите на всъдехода и не след дълго генераторите му започват да отслабват. Няколко дистанционни апарати, наподобяващи грамадни черни бръмбари, пропълзяват под тракционния мехур и издърпват джарта от контролното табло. Тялото му е получило многобройни сериозни увреждания. От повърхността на Пътя се отделя още един бързодвижещ се обект с размери на поточен кораб