— тук възприятията на джарта на всички нива се замъгляват и спомените приключват.
Олми отвори очи. Мисията на джарта е била безнадеждна, никога досега не беше чувал каквато и да било органична форма да е правила опит за проникване през фронтовата линия с джартовите еквиваленти на вклинителите. В цялата постановка имаше нещо крайно подозрително, на пръв поглед лишено от всякаква логика.
Но въпреки това хората бяха лапнали примамката, радостни да се сдобият с първия заловен джарт. Никой не е предполагал, че джартът се предава доброволно, разчитайки на невежеството на противника, за да се промъкне като троянски кон зад стените на крепостта. Защо обаче е трябвало да унищожава своите изследователи? Защо не е отворил търбуха на коня едва когато се спусне нощта и троянците потънат в сън?
Олми затвори очи и си припомни последните няколко изображения, пратени от неговия частичен. Бяха прекалено разпокъсани, за да се получи ясна картина…
Ала едно от изображенията беше придружено от острото, неприятно разяждащо усещане. Олми потрепери и побърза да прехвърли целия епизод в един от свободните имплантати, където го изолира незабавно.
След това се върна във втория имплантат и нареди на частичния да се подложи на самоанализиране. Още щом получи първите резултати, осъзна, че събитията се развиват в неприятна посока. Оказа се, че частичният е бил разкрит.
Значи джартът е активен. Нито една от първоначалните предпазни мерки, взети от Олми, не беше дала нужния резултат.
Олми вдигна нови прегради около изолираните имплантати и подготви следващия частичен. Да изпраща частични в този извънземен ад беше като да изпраща себе си — и без това те бяха негови съвършени копия. Той почувства внезапно нежелано покачване на хормоналното ниво и побърза да потисне надигащия се в него клаустрофобичен ужас, заплашващ да го лиши от контрол на ситуацията.
От прехвърлянето не бяха изминали и два часа.
Изучаването на джарта очевидно щеше да се превърне в състезание по находчивост. След като изтри втория имплантат и прехвърли в него следващия частичен на мястото на компрометирания, Олми изчака резултатите от следващата серия сондажи. Този път съзнанието на джарта не предприе никакви опити за активно проникване в обкръжаващия го информационен слой, нито за компрометиране на частичния.
Двамата все още си мереха силите.
Въпреки успеха в атаката си срещу първия частичен — обстоятелство, за което Олми беше подготвен — джартът все още не беше успял да промени главната операционна система на имплантата, които обитаваше. Олми предполагаше, че противникът не е разбрал принципите на системата, макар вероятно да е наясно с факта на прехвърлянето.
Значи основните предпазни средства бяха достатъчно ефикасни. Поуспокоен от тази мисъл, той реши да продължи с разглеждането на подземното хранилище. Все още го потискаше усещането за тоновете скали, които се намираха над него. Въпреки това не беше готов за връщане в обществото. Необходими бяха многократни изследвания и сондажи преди да предприеме подобен риск.
Ако джартът наистина се пробужда, значи дошло е време да се запознае с реалността на човешкото съществувание.
22.
Гея, Александрия
В просторния хангар на двореца Рита беше заобиколена от останалите членове на експедицията. Стиснала дръжките на ключицата, тя затвори очи и се съсредоточи върху въртящия се глобус. Много от обозначенията върху схемата все още не й бяха ясни. Някои от тях премигваха, сякаш за да привлекат вниманието й, други се движеха или пулсираха. Океанът и част от сушата бяха оградени в червен и жълт контур. Но ключицата не разкриваше значението на тези обозначения, тя само завъртя глобуса, спирай.ки вниманието й първо върху устието на Нил, където се намираха в момента, и веднага след това на местонахождението на вратата, маркирано с ярък червен кръст. Погледът й се „спусна“ към повърхността на глобуса и тя се озова сред просторна, покрита с трева равнина, в центъра на която се виждаше вратата.
Рита отвори очи.
— Все още е там — каза тя. До нея стоеше Орезиас. Тя пое ръката му и я постави върху ръкохватката на ключицата. — Затвори очи — рече му. Той я послуша и Рита почувства как проекцията преминава през тялото й и достига до неговото. Орезиас замръзна, после въздъхна и направи опит да се отпусне. След няколко секунди отвори очи.