Джартът: > Сътрудничество и размяна на информация за статуса? Замяна на командния наблюдател и управлението?<
Това вече приличаше на капитулация. Олми си отбеляза фразите „целеви възложител“, „команден наблюдател“ и „управление“. Вероятно при джартите те съответстваха на отделните нива в обществената йерархия. Частичният беше приел условията, предложени от джарта за разширяване кръга на разменена информация. В момента се уточняваха границите и методите на работа, но нито една от преградите не беше вдигната, освен за кратко, при изпращане на периодичните съобщения.
Олми зарови пръсти в меката почва и вдигна глава към клоните. Всички негови защити бяха в положение на бойна готовност. Напълно възможно беше джартът да се подготвя за нова атака.
Изглежда, противникът си даваше сметка, че този път няма да е толкова лесно. След като не успя нито да убие, нито да подчини Олми, той очевидно обмисляше нова тактика. Каква щеше да е тази тактика, Олми все още не знаеше.
По-важното беше, че е започнала размяна на информация.
24.
Гея
Еламите Багдад беше тънещ в разруха град, завладян от месопотамците при една директна атака на техните бронирано-механизирани орди, докато Ойкумения се занимаваше с поредния граничен инцидент, предизвикан от либийците. Наглостта на нашествениците не спря дотук: след като затвърдиха позициите си и изтребиха почти цялото местно население в името на своя кръвожаден бог, те изпратиха посланици в Александрия, настоявайки Клеопатра да бъде покръстена в тяхната вяра. Макар смешна и нахална, „молбата“ не беше. за подценяване, особено когато страната беше заплашена да се озове между двама могъщи противници. Така че Нейно Императорско Величие пристигна скоропостижно в Багдад, където беше своевременно въздигната в култ, а след това от Ойкумения към древния град потекоха реки от пари и кервани с машини. В замяна на това месопотамците обещаха да охраняват северните граници на Ойкумения от Хунската република и Северна Рус.
Джамал Атта не смяташе, че в Багдад ще им създадат някакви проблеми, и наистина, след близо тричасов полет от Дамаск, те бяха посрещнати любезно от обслужващия персонал на летището и получиха не само гориво, но и карти на Казакските, Киргизките и Узбекските райони на Северна Рус.
От Багдад поеха право на север и благодарение на попътния вятър само след два часа се приземиха в Раки. Наричан някога Рагае, той беше град, затворен от яки крепостни стени, построен върху цветущ и мирен остров сред море от хаос и беззаконие. Орезиас проведе кратък разговор с управителя на летището, който го осведоми, че от Александрия все още няма никакви новини и че поръчаните два въздухолета — един стар транспортен кораб и летящият танкер, са готови да ги придружат.
Оттук нататък маршрутът преминаваше през наистина опасни територии. Преди около хиляда и петстотин години персианците и Оикуменската империя били прогонени на запад, а сетне отвъд южните-граници на Средно и Приденианско море, благодарение на съвместните усилия на алонайци и хунийци, номадски племена, които сключили съюз с тевтонците и създали огромна армия от свирепи войни. Така между бреговете на Галия и Кимбрия възникнала нова империя, толкова разнородна по характер и език, че само след петдесетина години рухнала сред пожарища и кървави междуособици и в опразненото пространство нахлули скитите и русите, Аварите и алонайците успели да задържат само земите на изток от Каспианско море, докато хунийците взели териториите на север от него. Близо хиляда години по тези земи царял хаос, докато накрая се появили ордите на егейските туркменойци, пирати и опустошители на Елас.
Туркменойците, диви племена със страст към моретата, първо сложили ръка на цялото Каспианско крайбрежие и продължили да разширяват влиянието си на север, като не се покорявали пред никого и нищо. И до ден днешен страната им беше във вражески отношения със съседите, което означаваше, че наложи ли се да се приземят на туркменойска територия, не биваше да чакат милост. За щастие възможността да бъдат свалени принудително от туркменойци беше почти изключена, поради невероятната военна изостаналост на последните.
Под тях се нижеха все безводни, лишени от растителност планини, които пробуждаха усещане за самота. Докато гледаше острозъбите върхове, Рита се замисли за различията между човешките култури, за неразрешимите на пръв поглед противоречия между отделните народи, които не подлежаха на картографиране също като тези върхове и зъбери, и за това, че човечеството едва ли някога ще повярва в една обща и универсална истина. Което означаваше или че не съществува такава истина, или че човечеството ще изчезне от лицето на Гея преди да я открие… И двете възможности я потискаха,