— Аз ще ида — прошепна Луготорикс на Рита. Тя поклати глава, още по-объркана. Те бяха аматьори, всички до един, и никой от тях нямаше абсолютно никаква представа за опасностите, които можеха да ги дебнат оттатък. Донесоха клетката с малко мъхесто зверче, сгушено в нея. Между решетките стърчеше само розовото му носле. Рита слезе в придошлия поток, прецапа мътните му води и застана пред вратата.
— Къде да го сложа? — попита тя.
— Остави на мен. — Орезиас стоеше зад нея с дълъг прът в ръка. Рита неволно се засмя.
Орезиас вдигна клетката с върха на пръта и я приближи към центъра на светещата лупа. Внезапно клетката и зверчето изчезнаха, сякаш отнесени от невидимата ръка на вълшебник.
— Да изчакаме десетина секунди — промърмори смутено Орезиас. Ръцете му видимо трепереха.
Рита се озърна. До слуха й достигна приглушен тътен, който приближаваше от север.
— Киргизи! — извика неочаквано Атта. — Стотици са!
— Къде? — попита го пребледнелият Орезиас. Все още не смееше да изтегли обратно клетката.
Луготорикс изтича горе при войниците. Рита се разкъсваше между желанието да остане при Орезиас и да се присъедини към другите, за да разбере какво става. Войниците си разменяха изплашени викове. Тътенът се усилваше.
— Конници и пехота! — извика й Луготорикс. — Близо са. Идват насам.
— Какво е знамето? — попита Орезиас, напрегнал мускули да задържи неподвижно пръта с клетката. Лещата продължаваше да виси във въздуха, необезпокоявана, погълнала през невидимия си проход малкото животинче.
— Не виждам знамена — отвърна Джамал Атта. — Това са киргизи! Трябва да се махаме!
Орезиас изтегли клетката обратно. Рита зърна вътре окървавена космата топка. И двамата я погледнаха втрещено. Животинчето беше мъртво. Или по-точно онова, което бе останало от него.
— Какво му се е случило? — попита Рита.
— Изглежда, сякаш се е взривило отвътре или нещо го е разкъсало — обясни Орезиас. Той опипа клетката — беше съвсем запазена, само дето от пода й се стичаше кръв. Орезиас я откачи и побърза да я пъхне в приготвената платнена торба. Дотича Луготорикс и я сграбчи за ръката.
— Тръгваме — нареди той с нисък глас. Не изпускаше нито за миг оръжието. Рита се подчини.
Двамата изкачиха склона и се огледаха. Войниците тичаха към „пчелите“, нарамили сандъци с припаси. Един се спъна и падна в тревата с уплашен вик. Рита помисли, че е прострелян, но войникът се изправи и продължи. Тя погледна на север, зад „пчелите“, и забеляза тъмна линия от ездачи, които се бързо приближаваха. Чуваха се диви крясъци и тропот на копита. Зад конниците се виждаше огромно прашно кълбо. Някои размахваха саби и пушки. Скрит от прашния облак, неочаквано близко се появи странен на вид въздухолет с разположени на няколко етажа криле. Въздухолетът се носеше с пронизително бръмчене съвсем ниско над степта. Той прелетя над лагера и се вдигна нагоре, за да направи обратен завой. В задната му част имаше втора наблюдателна кабина. Рита съвсем ясно различи телескопа, монтиран пред кабината. В този момент Луготорикс я вдигна на ръце, притисна я към себе си и се затича към по-близката от „пчелите“. Отзад ги следваше Орезиас. Тя се озърна и забеляза Джамал Атта, който подканяше войниците да побързат с товаренето на припасите от изоставения транспортен кораб.
— Оставяй всичко! — извика им той. — Към „пчелите“!
Но вече беше твърде късно. Конниците нахлуха в лагера, спуснаха се в долчинката и прецапаха рекичката, като едва не попаднаха във вратата, а после изкатериха брега и спряха запенените коне.
Бяха облечени с черни наметала и тъмносиви панталони, препасани с широки шарени пояси. Носеха кожени шапки с езици над ушите и размахваха пушки, огласяйки околността с радостните си викове. Войниците се озъртаха с подивели погледи. Никой не посмя да извади оръжие.
Врагът имаше огромно числено превъзходство. На всичко отгоре отново заваля и това увеличи суматохата.
Луготорикс я вдигна към широко отворения люк на „пчелата“, пъхна я в кабината, скочи след нея и насочи дулото навън. Вътре имаше още войници. Други пък допълзяха под търбуха на въздухолета, спасявайки се от копитата на подивелите животни. Конниците бяха най-малко триста.
Втората „пчела“ запали двигателите. Рита изтича при илюминатора на отсрещната стена и забеляза, че перките се въртят с бясна скорост, а реактивните турбини са обърнати надолу, към тревата. Няколко конници кръжаха пред пилотската кабина, размахваха пушки и крещяха свирепо; Орезиас се наведе до нея. Зад него се покашля Деметриос.