— Няма да ни позволят да си тръгнем — рече той. Джамал Атта беше останал навън и стоеше гордо на едно хълмче, заобиколен от конници. После се обърна и закрачи бавно към втората „пчела“. Спря близо до кабината и извика нещо на пилота.
— Сигурно му казва да изгаси машината — предположи Орезиас.
— А какво стана с животинчето? — попита Деметриос, който надзърташе от съседния илюминатор.
— Мъртво е — отвърна Орезиас. — Късметът ни изневери точно в края на експедицията.
— От какво?
— Сякаш нещо го е изяло и изплюло! — отвърна Орезиас. — Нищо чудно и нас да ни сполети същата участ.
Заобиколен от група ездачи, Джамал Атта разговаряше с някакъв едър тъмнокос субект, наметнат с черен вълнен ямурлук, който му придаваше титанични форми. Киргизкият водач размаха заплашително сабя към гърдите му. Джамал се престори, че не я забелязва, и продължи да се оглежда с достойнство, въпреки че беше мокър и имаше жалък вид. Останалите конници събираха разпръснатите войници. Двигателите на втората „пчела“ угаснаха и турбините замлъкнаха със затихващо свистене.
— Изглежда се предаваме — въздъхна Орезиас. — Нямаме друг избор.
Рита все още стискаше ключицата. Не беше й обръщала внимание от няколко минути. Тя сведе глава под рамката на прозореца и съсредоточи вниманието си върху информацията, която течеше от инструмента. Пред очите й се появи познатото изображение. Вратата продължаваше да сияе под формата на червен кръст, но около нея нямаше никакви символи. Ключицата просто не забелязваше ездачите или ги смяташе за незначителен фактор. Но нещо ставаше с червения кръст. Той бе заобиколен от втори червеникав кръг, а зад него проблясваше и трети.
Кръговете се разчупиха на три еднакви парчета и се завъртяха около кръста.
Какво става?
Вратата продължава да се разширява, информира я илючицата.
Как?
По заповед от другата страна,
Рита почувства, че сърцето й замира. Не беше уплашена — по-скоро развълнувана и смаяна.
— Какво направихме? — промърмори тя. После затвори очи и за кой ли път съжали, че Патрикия не е тук, до нея.
Пред люка на тяхната „пчела“ бяха спрели трима конници и крещяха нещо на войниците. Орезиас се изправи и разпери ръце, за да покаже, че не е въоръжен. Средният ездач, гологлав, с дълги тънки мустаци, се наклони напред в седлото и махна на Орезиас да излезе.
— Говориш ли елински? — попита го ездачът.
— Да — отвърна Орезиас.
— Нашият главен стратег иска да разговаря с теб. Нали ти си Орезиас?
— Да.
— И си по-старши от онзи арабиос — Джамал Атта?
— Да.
— Какво търсите тук? — попита гологлавият заинтригуван, После се изправи в седлото, размаха заплашително сабя и извика. — Не, не ми казвай! Ще докладваш на главния стратег! Ти и оня, черният!
Орезиас скочи на тревата и последва гологлавия към мястото, където Атта разговаряше с мъжа с ямурлука.
Рита беше съсредоточила вниманието си върху изображението на ключицата. Сиянието около кръста се беше увеличило, което според ключицата беше знак за повишената активност на вратата. От мястото, където бяха, не се виждаше нито долчинката, нито самата врата.
— Нещо става — рече тя на Деметриос. Той коленичи до нея. От косата му течеше вода. Протегна ръка и Рита му позволи да докосне ръкохватката. Очите му се разшириха.
— Богове! — изпъшка той. — Какъв кошмар!
— Предполагам, че татарите не забелязват нищо необичайно — каза Рита. — Но тя продължава да се разширява и набира мощност.
— Защо?
— Нещо се готви да мине през нея.
— Може би сънародниците на баба ти — подхвърли Луготорикс. Държеше картечния пистолет в скута си, готов да го използва, ако се наложи.
Рита поклати глава.
Деметриос я погледна за миг, понечи да каже нещо успокояващо, но се отказа.
И кога ще е готова? — попита тя.
Вратата е отворена. Кога ще решат да преминат — това не мога да знам.
27.
Шишарк, Четвърта кухина
Обменът на информация достигна такива размери, че Олми почти нямаше време да обърне внимание на обезпокоително нарастващото сътрудничество между джарта и втория частичен. Риск естествено съществуваше, при това не малък — достатъчно беше джартът да вмъкне някоя „ларва“ сред общия поток, която да премине изградените бариери и филтри, а след това да подрони защитата му от тази страна. Но Олми бе съгласен да поеме този риск.
Обмяната не беше еднопосочна. Частичният на Олми също снабдяваше джарта с подбрана информация за, хората.
Физически Олми седеше на един камък недалеч от тясно поточе, загледан в утринната мъгла. Мислено изучаваше лабиринтите от различни социални слоеве в съзнанието на джарта, вече убеден, че информацията, която получава, е достоверна, а не фалшифицирана. Картината, която постепенно се оформяше, надхвърляше многократно всички познания на хората за техните врагове, събирани за немалкия период, през който бяха обитавали съвместно Пътя.