А инак обмяната на сведения му приличаше на странен, непознат танц. В началото участниците пристъпват несръчно, после трескаво ускоряват темпото, достигат някакъв връх, а сетне преминават към по-умерена крачка.
Поне засега между тях беше налице почти пълно сътрудничество, Олми се съмняваше, че то ще просъществува дълго; в края на краищата джартът бе дошъл тук с определена задача и може би вече си даваше сметка за огромния период, изминал след пристигането му.
Значи просто дебнеше удобния момент.
28.
Шишарк
Изпратеният от Корженевски частичен откри Олми на един остров в горите на Четвърта кухина. Прехвърлен в специално оборудвана сонда-следотърсач, частичният претърси кухината с помощта на инфрачервени датчици и откри общо седемстотин и петдесет души. Повечето бяха на групи от двама-трима, седемдесет обикаляха сами и само двама проявяваха подчертан стремеж към уединение. Частичният анализира топлинните характеристики на тези двама и се насочи към по-вероятния обект.
Подобно издирване би било немислимо при всякакви други обстоятелства, тъй като щеше да бъде сметнато за грубо вмешателство в личната свобода. Но Корженевски разбираше, че е необходимо Олми да се срещне лично с Мирски. Освен това се нуждаеше от подкрепата му при предстоящите дебати във Възела. Трудно щяха да се вслушат в съветите му, когато аргументите на Мирски бяха толкова убедителни. Как да спориш с боговете, дори когато съществуват някъде на края на времето?
За разлика от него, частичният нямаше подобни проблеми. От него се искаше да открие Олми, а след като го стори, да го доближи и да проектира съответните пикти, които го обозначаваха като призрак с определен статус.
От гледната точка на Олми всичко това изглеждаше сякаш Корженевски се е появил неочаквано в покрайнините на гората.
— Добър ден, сер Олми — рече призракът.
Олми направи опит да изплува от засипващия го поток информация и на лицето му се изписа чисто човешко раздразнение.
— Доста усилия ти е струвало — рече той.
— Случи се нещо необикновено — информира го призракът. — Нужно ни е личното ти присъствие в Трета кухина. — Олми го гледаше равнодушно. Все още не знаеше какво да мисли за неочакваната среща. — Трябва спешно да вземем решение за Пътя. Моят оригинал настоява да потеглиш незабавно,
— Повикването от страна на Възела ли идва?
— Не официално. Спомняш ли си Павел Мирски?
— Никога не сме се срещали. Но зная кой е.
— Той се завърна — произнесе призракът, като излъчваше трескаво допълнителни подробности.
Лицето на Олми се сгърчи от болка. Той потрепери, раменете му се отпуснаха и напрежението постепенно го изостави. Олми прекъсна потока на приемана отвътре информация и направи опит да се съсредоточи върху главното си съзнание и връзката си с Корженевски — някога негов учител, човекът, който беше променил изцяло живота — или по-точно животите му. Вестта за пристигането на Мирски постепенно придобиваше истинското си значение — тя беше колкото изненадваща, толкова и странна и’ интригуваща. Олми не се съмняваше в съобщението на призрака. Събитията очевидно бяха поели в нова, непредвидена посока.
— Има ли поне малко време да се поразтъпчем из гората? — попита Олми с усмивка.
Призракът само поклати глава и отвърна:
— Скоро ще дойдат да ни вземат.
— Блудният син — рече Корженевски, разпери ръце и притисна Олми в обятията си. Намираха се в едно от преддверията на сградата на Възела.
Олми се засрами. Корженевски го беше посрещнал с искрена радост, а той не смееше да му разкрие онова, което ставаше вътре в него. Все още се налагаше да следи бдително за равновесието между имплантатите и най-вече да държи под око убежището, което бе предоставил на джарта.
— Къде е Мирски? — попита той, надявайки се да избегне неудобни въпроси.
— С Гари Ланиер. Сесията на Възела е след два часа. Мирски ще говори пред пълна зала. Искаше преди това да се срещне с теб.
— Той истински ли е?
— Колкото съм аз.
— Виж, това ме безпокои — засмя се пряко сили Олми.
— Освен това разказва някаква удивителна история — продължи Корженевски, който, изглежда, не намираше нищо смешно в ситуацията, вдигна глава и се загледа към стената от метеорно желязо. — Създали сме доста проблеми.
— Къде?
— В края на времето. Помня, преди неколкостотин години, когато конструирах Пътя, обмислях и подобна възможност… Но тогава ми се струваше хипотетична… Отдадох идеята си на моята склонност към всякакви кошмарни предположения, И все пак не можех да се отърва от нея. Все очаквах да се завърне някой от отпътувалите квартали.